– А вие сте? – мърка тя.
Размърдвам се неудобно, имам чувството, че са ме хванали да правя нещо нередно. Е, така е. Имах изключително нежелана реакция към гаджето ù. Пробожда ме нелогичен пристъп на ревност. Колко нелепо!
Усмихвам се сладко.
– Аз съм тази, която си тръгва. Довиждане! – Обръщам се и буквално побягвам към вратата и надолу по стълбите. Скачам в колата, поемам дъх и когато дробовете ми се изпълват с благословения въздух, се сривам назад в седалката и започвам упражнения за регулиране на дишането.
Трябва да прехвърля този проект на Том. Но внезапно започвам да се смея на тъпата си идея. Том е гей. Ще бъде също толкова повлиян от Уорд, колкото съм и аз. Дори след като знам, че е зает, не бих могла да работя с него. Клатя глава недоверчиво и паля колата.
Докато карам по чакълестата алея, поглеждам в огледалото за обратно виждане към внушителното имение, което се смалява зад мен, а там, на върха на стълбите стои Джеси Уорд и гледа как си заминавам.
– Ето те! Тъкмо щях да ти звъня – възкликва Кейт, без да отмества поглед от фигурката на върха на сватбената торта, която украсява. Езикът ù подпира долната устна. Това ме кара да се усмихна. – Излиза ли ти се? – Все още не поглежда нагоре.
Това е добре. Сигурна съм, че лицето ми ще издаде всеки мой опит да симулирам спокойствие. Все още съм малко объркана след срещата ми по обед с един определен господар на имение. Нямам енергията да се приготвя и да изляза.
– Защо не го оставим за утре? – опитвам. Знам, че ако си останем у дома, ще изпием бутилка вино на дивана, но поне мога да си облека пижамата и да се отпусна. След случилото се е от първостепенна важност да прочистя ума си. Цял ден страдах от главоболие и не бях в състояние да се съсредоточа.
– Разбира се. Нека довърша тази торта, после съм изцяло твоя. – Тя завърта плодовата торта на стойката и мацва ядливо лепило върху глазурата. – Как мина пътуването до провинцията?
Смея се. Какво да кажа? Че очаквах надут селски дръвник, а намерих поразително красив бог? Че той е потърсил лично мен и че докосването му ме превръща в стопена лава? Че се боя да го погледна в очите от страх да не припадна и че харесва роклята ми? Вместо това казах:
– Интересно.
Тя вдига поглед.
– Разказвай! – насърчава ме, очите ù блестят, когато се навежда обратно и езикът ù отново изскача.
– Беше неочаквано. – Изчиствам въображаемо мъхче от тъмносинята си рокля в опит да изглеждам небрежно.
– Пропусни очакванията и ми разкажи кое беше неочаквано! – Кейт престава да намества младоженците на върха на тортата и присвитите ù очи се съсредоточават върху мен. Има глазура на върха на носа, но аз я пренебрегвам.
– Собственикът. – Свивам рамене и си играя с колана.
– Собственикът? – пита тя и устните ù трепкат.
– Да. Джеси Уорд, собственикът. – Отстранявам още едно въображаемо мъхче от роклята си.
– „Джеси Уорд, собственикът“ – имитира ме тя и сочи един от фотьойлите на цветя в ателието. – Сядай веднага! Защо се опитваш да изглеждаш невъзмутима? Проваляш се ужасно между другото. Бузите ти са с цвета на онази глазура. – Тя сочи към торта във формата на пожарникарска кола на металния рафт. – И защо собственикът Джеси Уорд не беше това, което очакваше?
Пльосвам се във фотьойла с чантата в скута, докато Кейт стои и тупа дланта си с дръжката на шпатулата. Най-накрая сяда в стола срещу мен.
– Кажи ми! – притиска ме тя.
Свивам рамене.
– Мъжът е привлекателен и го знае. – Виждам как очите ù пламват, а тупкането на шпатулата по ръката ù става все по-бързо. Иска още драма. Обожава я. Когато двамата с Мат се разделихме, тя първа дойде на място, като истинска подкрепяща приятелка, за да попие спектакъла. Нямаше нужда да си дава труда. Раздялата беше взаимна, много миролюбива и доста скучна. Не летяха чинии, а съседите не извикаха полиция.
– На колко години е? – пита тя нетърпеливо.
Свивам рамене.
– Каза, че е на двадесет и една, но ги е подминал поне с десет.
– Ти си го питала? – Ченето на Кейт увисна от изненада.
– Да, въпросът ми се изплъзна в миг на някаква неизправност във филтъра между мозъка и устата ми. Не се гордея с това – мърморя. – Бях ужасна глупачка, Кейт. Никой мъж не ми е причинявал това досега. Но този... Щеше да се срамуваш от мен.
Силен смях се разнася от Кейт.
– Ава, трябва да те науча на някои социални умения. – Тя се отпуска назад в стола и започва да облизва глазурата от шпатулата.
– Моля те, направи го! – мърморя аз и протягам ръка към нея. Подава ми шпатулата и аз започвам да облизвам краищата. Живея с Кейт от месец и съществувам на вино, захарна глазура и смес за блатове. Загуба на апетит след раздялата нямам. – Той беше много самоуверен – казвам между облизванията.