– В какъв смисъл?
– О, този мъж знаеше, че ми въздейства. Сигурно е било болезнено да ме гледа. Бях жалка.
– Това добре ли е?
Клатя глава ужасена.
– Абсурдно.
– Вероятно не струва в леглото – размишлява Кейт. – Всички готини са така. Каква е работата ти?
– Разширение с десет нови спални. Мислех, че отивам в провинциално имение, но се оказа мега луксозен хотел и спа. Имението. Чувала ли си го?
Лицето на Кейт се изкривява в недоумяващо изражение.
– Не – отговаря и става, за да изключи фурната. – Може ли да дойда следващия път?
– Не. Няма да се връщам. Няма да мога да го погледна отново в очите след изпълнението ми от днес. – Вдигам се от стола и хвърлям шпатулата в празната купа. – Прехвърлих го на Патрик. Вино?
– В хладилника.
Качваме се в апартамента и си обличаме пижамите. Мятам чантата си на леглото и тя се отваря. Виждам калията, която Уорд ми даде. Подценена елегантност. Вдигам я и я въртя в пръстите си няколко мига, после я хвърлям в кошчето.
Зареждам ДВД плеъра с последното предложение от местната видеотека, после скачам на дивана с Кейт и се опитвам да се съсредоточа върху филма, но това е невъзможно. Вътрешното ми око не вижда нищо друго освен един висок, жилав, тъмнорус, зеленоок мъж на неопределена възраст, с походка, от която може да се олигавиш, и с цяла торба сексуална привлекателност. Задрямвам с думите: „Но аз искам вас“, които подскачат в главата ми.
Трета глава
След две срещи с клиенти се отбих в новата градска къща на господин Мюлер в Холанд парк, за да оставя някои мостри. Сега вече съм в офиса и слушам как Патрик се оплаква от Айрин. Това е нормално за шефа ми в понеделник сутрин, след като е изтърпял цял уикенд с жена си далеч от офиса.
Том нахлува с възможно най-широката усмивка на лицето си и веднага разбирам, че сигурно е забил нещо през уикенда.
– Скъпа, липсваше ми. – Той ме целува във въздуха и тича към Патрик, който вдига ръце в жест „дори не си го помисляй“. Том върти очи, без да се засяга и танцува към бюрото си.
– Добро утро, Том! – поздравявам го весело.
– Имах най-стресиращата сутрин. Господин и госпожа Бейнс смениха скапаните си намерения за хиляден път. Трябваше да откажа всички поръчки и да организирам наново дузина работници. – Размахва ръце във въздуха от безсилие. – Получих скапана глоба, тъй като не бях показал разрешително за паркиране в жилищна зона и като капак на всичко си закачих новия пуловер на един от онези ужасни парапети пред „Старбъкс“ – започва да дърпа висящ вълнен конец от ръба на ярко розовия си пуловер с остро деколте. – Проклятие! Виж! Добре, че снощи правих секс, иначе щях да съм потънал в дълбините на отчаянието. – Хили ми се той.
Знаех си!
Патрик се отдалечава и клати глава. Опитите му да накара Том да говори за неща, по-подходящи за офиса, се оказаха неефективни. Вече се е предал.
– Добре ли прекара? – питам.
– Прекрасно. Срещнах най-божествения мъж. Ще ме води в Националния исторически музей през уикенда. Учен е. Ние сме сродни души със сигурност.
– Какво стана с личния треньор? – Това беше сродната душа от миналата седмица.
– Недей! Беше катастрофа. Появи се в апартамента ми в петък вечер с „Мръсни танци“ на ДВД и с индийска храна за двама. Можеш ли да повярваш?
– Шокирана съм! – Дразня го.
– И аз бях! Няма нужда да казвам, че повече няма да го виждам. Какво става с теб, скъпа? Как е разкошното ти бившо гадже? – Намига. Том не крие привличането си към Мат, което ме разсмива, но караше Мат да се чувства изключително неудобно.
– Добре е. Все още е бивш и все още е нормален.
– Срамота! Уведоми ме, когато се вразуми! – Том се отдалечава бавно и подръпва перфектно подредения си рус перчем.
– Сали – викам, – ще ти пратя по имейла таксата за дизайнерска консултация за господин Уорд. Можеш ли да изпратиш фактура проформа още днес?
– Да, Ава. Срок за плащане седем дни, нали?
– Да, благодаря. – Връщам се на бюрото си и започвам отново да подбирам цветове. Посягам за телефона и в този момент той започва да танцува по бюрото ми. Поглеждам към екрана му и едва не падам от стола, когато виждам името Джеси да проблясва по него. По дяволите!
Никога не съм записвала номера му – Патрик не ми го е давал и след като му предадох проекта в петък, вече не ми е нужен. Нямам намерение да се връщам на онова място. Никакво. Но дори да не беше така, нямаше да запиша номера му под първо име. Държа телефона в ръка и оглеждам офиса, за да видя дали продължителното звънене е привлякло вниманието на колегите ми. Не е. Оставям го да звъни. Какво иска той?