Той се отпуска отново на петите си.
– Никога не бих те наранил умишлено, Ава. – Отстранява още един кичур коса от лицето ми, несигурността в гласа му се долавя ясно.
Сигурна съм в това твърдение, но само физически. Истински ме плаши, че може да ме нарани емоционално. А фактът, че той добави „умишлено“, е повод за тревога.
Гледам в премрежените зелени очи на този красив мъж.
– Знам. – Въздишам, но всъщност не знам. И това ме плаши до смърт.
Той се извърта и ляга по гръб, като ме привлича със себе си, аз падам върху гърдите му и се премествам леко и започвам да рисувам осмица по корема му, като се задържам по-дълго време около белега.
Това ме кара отново да любопитствам. Белегът е поредната мистерия у този мъж. Определено не е получен по време на война, не е операция, не е прободна рана, нито пък е обикновено порязване. Ужасяващ е. Дебелата, нащърбена линия изглежда така, все едно някой буквално е забил назъбен нож в корема му и го е прокарал по целия път до външната част на бедрото му. Потрепвам. Не мисля, че някой е в състояние да преживее подобна рана. Сигурно е загубил много кръв.
– Бил ли си в армията? – питам тихо. Това би могло да обясни всичко, а и аз не питам директно.
Той спира да гали косата ми за кратко, но продължава скоро след това.
– Не – отговаря. Не ме пита защо задавам такъв въпрос. Знае какво мисля. – Остави това, Ава – казва с онзи тон, който ме кара да се свия на място.
– Защо избяга от мен? – питам малко неспокойно. Трябва да знам.
– Казах ти. Не бях на себе си, а ти искаше време.
– Защо? – притискам го. Чувствам, че е напрегнат под мен.
– Ти подпалваш чувства в мен – отговаря нежно.
– Какви чувства по-точно?
– Всякакви, Ава – сега вече звучи ядосано.
– Това лошо ли е?
– Лошо е, когато не знаеш как да се справиш с тях. – Той изпуска дълга уморена въздишка и ме кара да спра да го галя. Значи не знае как да се справи с чувствата, които има, и затова се опитва да ме контролира? Как би помогнало това?
– Мислиш, че ти принадлежа. – Отново започвам да въртя пръста си, като се надявам, че той ще потвърди това.
– Не, знам, че ми принадлежиш.
Аз не съм на себе си от щастие.
– Кога го разбра?
– Когато прекарах четири дни и се опитвах да те забравя, да те отстраня от ума си.
– И не се ли получи?
– Не. Това дори ме подлуди още повече. Заспивай! – нарежда той.
– Какво правеше, за да ме отстраниш от ума си?
– Няма значение. Бездруго не свърши работа. Точка по въпроса. Заспивай!
Нацупвам се на себе си. Мисля, че съм изстискала от него цялата информация, която бих могла да получа. По-луд ли? Не мисля, че искам да срещна този мъж някога. Всякакви чувства? Струва ми се, че харесвам как звучи това.
Продължавам да рисувам шарки по гърдите му, докато той гали косата ми и я целува от време на време. Тишината е удобна и клепачите ми натежават.
Притискам се още по-близо до него и отпускам крак върху бедрото му.
– Кажи ми на колко години си – мърморя в гърдите му.
– Не – отговаря равно.
Повдигам лице със сънливо възмущение. Той дори не ме лъже. Изпадам в кротка дрямка и сънувам всякакъв род луди неща.
Двадесет и пета глава
Събуждам се гола и замръзнала и на мига разбирам защо. Сядам, издухвам косата от лицето си и виждам Джеси, който седи на шезлонга и се навежда надолу.
– Какво правиш? – гласът ми е дрезгав, все още не съм се разсънила.
Той поглежда нагоре и ме заслепява с усмивката си, запазена само за жени. Как става така, че винаги изглежда добре и е енергичен, щом се събуди?
– Отивам да тичам. – Той се навежда още веднъж и аз виждам, че връзва връзките на маратонките си.
Когато е готов, се изправя – цели сто осемдесет и осем сантиметра жилава прелест, която сега е дори още по-впечатляваща, благодарение на свободните черни спортни шорти и сивия потник. Облизвам устни и се усмихвам с възхищение. Поникнала му е брада. Бих могла да го изям.
– Аз също се наслаждавам на гледката – казва той бодро, загледан в гърдите ми с повдигната вежда и лека усмивка на красивото му лице. Проследявам погледа му и откривам, че чашките на сутиена ми все още са под гърдите ми. Оставям ги така, както са и извъртам очи.
– Колко е часът? – стомахът ми внезапно се обръща в паника.
– Пет.
Зяпвам го, след което драматично се сривам обратно в леглото. Пет? Мога да спя поне още час. Придърпвам чаршафите над главата си и затварям очи, но след около три секунди Джеси ги издърпва и се надвесва над мен с порочно закачлива усмивка върху лицето си. Обвивам ръце около врата му в опит да го придърпам към себе си, но той се надига и ме изправя преди да осъзная какво става.