Тръгвам към кабинета на Патрик, за да попитам дали е уведомил господин Уорд за промяната в споразумението, но телефонът започва отново да звъни и ме спира. Поемам дълбоко въздух и отговарям.
– Ало – казвам и тупвам с крак, задето звуча неспокойно в поздрава си. Опитвах се да бъда сигурна и уверена.
– Ава? – Дрезгавият му глас има същото влияние върху слабите ми сетива, както и в петък. Но поне по телефона той не може да види как треперя физически.
– Кой се обажда? – Ето. Това прозвуча по-добре – професионално, бизнес и стабилно.
Той се смее леко и ме вади напълно от равновесие.
– Вече знаеш отговора на този въпрос, защото името ми се е появило на телефона ти. – Присвивам се. – Опитваш се да се правиш на хладнокръвна ли?
Откъде знае? Но после осъзнавам.
– Вие сте добавили телефона си в моя указател? – Ахвам. Кога го е направил? Умствено прехвърлям срещата ни и се спирам на посещението ми в тоалетната, когато оставих портфолиото и телефона си на масата. Не мога да повярвам, че е разглеждал телефона ми.
– Трябва да съм в състояние да се свързвам с теб.
О, не! Патрик очевидно не му е казал. Въпреки това не е учтиво да си навираш носа в телефоните на непознати.
– Патрик трябваше да се свърже с вас – хладно го информирам. – Боя се, че не съм в състояние да ви помогна, но той ще бъде повече от доволен да го направи.
– Да, Патрик се обади – отговаря той. Отпускам се облекчено, но после се намръщвам. Тогава защо ми звъни? – Сигурен съм, че той ще бъде повече от доволен да помогне, но аз не съм доволен да приема.
Зяпвам от учудване. За кого се мисли той? Звъни, за да ми каже, че не е доволен ли? Затварям зеещата си уста.
– Съжалявам да го чуя. – От тона ми не личи, че съжалявам. Звуча по-скоро ядосано.
– Нима?
Не, не съжалявам, но нямам намерение да му го казвам.
– Да, съжалявам. – Искам да добавя, че никога не бих могла да работя с арогантно, добре изглеждащо прасе като него, но се въздържам. Не би било много професионално.
Чувам как въздъхва.
– Не мисля, че съжаляваш, Ава. – Името ми звучи като кадифе, търкалящо се по устните му и кара познатата ми вече тръпка да премине през мен. – Мисля, че ме избягваш. – Стискам зъби толкова силно, че челюстта ми е на път да се размести. Прав е, разбира се. Той подпалва някои много нежелани чувства в мен.
Но отново няма да му дам да разбере, че е прав.
– Защо да го правя? – питам наперено.
– Вероятно защото те привличам.
– Моля? – издърдорвам. Самоувереността му не познава граници. Няма ли срам? Без значение, че е абсолютно прав. Трябва да съм сляпа, глуха и вкочанена, за да не ме привлича. Той е въплъщение на мъжкото съвършенство и съвсем явно го знае.
Въздъхва.
– Казах...
– Да, чух ви – прекъсвам го. – Просто не мога да повярвам, че го казахте.
Напълно съм зашеметена. Мъжът си има половинка, а флиртува с мен? Трябва да насоча този разговор в сферата на бизнеса и да затворя бързо телефона.
– Извинявам се, че нямам възможност да поема вашата поръчка – бълвам и затварям, като се взирам в телефона си.
Това беше наистина доста грубо и изключително непрофесионално, но съм напълно изумена от неговото нахалство. Прехвърлянето на договора на Патрик с всяка изминала минута изглежда все по-разумно. Телефонът ми издрънчава, когато пристига съобщение.
Направи ми впечатление, че не отрече. Трябва да знаеш, че чувството е взаимно. Дж х6.
6 „Х“ е знак, който през последните години се използва като съкращение за целувка при размяната на съобщения в съвременните социални мрежи и в средствата за комуникация. Б.пр.
„По дяволите!“ Затискам устата си, за да спра нецензурния израз. Не, не го отрекох. Значи и той е привлечен от мен? Малко съм млада за него. Или може би той е твърде стар за мен. Що за наперен задник! Не отговарям. Нямам представа какво да отговоря.
Вместо това хвърлям телефона в чантата и отивам да обядвам с Кейт.
– Велики Боже! – възкликва Кейт, докато се взира в телефона ми. Червената ù коса се вее, вързана на конска опашка, докато клати глава. – Ти отговори ли?
– Не – смея се.
– И има гадже?
– Да. – Кимвам и вдигам вежди.
Тя поставя телефона ми обратно на масата.
– Срамота!
Дали? Всъщност гаджето прави нещата много по-лесни, тъй като напълно потушава реакциите, които той предизвиква в мен. Кейт е много по-дръзка. Тя щеше да отговори с нещо шокиращо и неприлично и вероятно щеше да накара неговото чене да увисне. Самоуверена, силна и решителна, тя обикновено плаши мъжете на първата среща. Оцеляват само най-силните.