– Хммм, пот и секс. – Той ближе бузата ми и ни превърта така, че се отпускам върху него, като продължавам да дишам тежко и да хриптя, докато той прокарва длани по потния ми гръб. Усещам стягане в гърдите. Може ли да получиш сърдечен удар на двайсет и шест?
Когато най-накрая успявам да успокоя дишането си, се подпирам с ръце на гърдите му и сядам върху бедрата му.
– Моля те, не ме карай да тичам до вкъщи – умолявам. Мисля, че бих могла да умра. Той поставя ръце под главата си небрежно, развеселен от тежкото дишане и от изпотеното ми лице. Здравите му ръце изглеждат възхитително, докато се мърдат. Бих могла да събера сили да се наведа и да го гризна.
– Справи се по-добре, отколкото очаквах – казва той и повдига вежда.
– Предпочитам сънлив секс – мърморя и отново се отпускам върху гърдите му.
Той ме обгръща с ръце и ме притиска здраво към себе си.
– Аз също предпочитам сънлив секс – казва и започва да описва кръгове по гърба ми.
Добре, днес наистина, наистина го обичам. А е само шест и половина сутринта. Но би трябвало да имам предвид, че много неща могат да се променят изключително бързо с господин Джеси Уорд. В рамките на един час бих могла да откажа да му се подчиня за нещо и тогава внезапно би ми се наложило да се справя с обезумелия до лудост господин Неразумен Властен Маниак и да получа обратно броене или вразумяващ секс – ще понеса вразумяващия секс, ще преживея и броенето.
– Хайде, жено! Не можем да лудуваме в тревата цял ден. Имаш работа за вършене.
Да, имам. А и сме на километри от „Луссо“. Повдигам се от гърдите му и се изправям. Аз съм леко нестабилна, но Джеси, разбира се, се изправя на крака като делфин, който се плъзга през спокоен океан. Прилошава ми от него.
Той ме прегръща през рамо и се отправяме към „Пикадили“. Там спира такси и ме настанява в него.
– Взел си пари за такси? – Знаел ли е, че няма да се справя?
Той не отговаря. Само повдига рамене и ме притегля в прегръдката си.
Чувствам се малко виновна, че му прекъснах тичането, но съм толкова скапана, че не мога да мисля дълго за това.
Повлечена съм, почти буквално, през фоайето на „Луссо“ и до асансьора. Имам чувството, че съм будна от месец, а всъщност са минали само два часа. Нямам идея как ще издържа деня.
Когато стигаме до апартамента, се сривам на един стол в кухнята и отпускам глава върху ръцете си. Дишането ми едва се е възстановило.
– Ето!
Повдигам поглед и виждам Джеси да размахва бутилка вода пред носа ми, взимам я с благодарност започвам да пия жадно прекрасната ледена течност и накрая обърсвам уста с опакото на ръката си.
– Ще напълня ваната. – Той ме гледа със симпатия, но долавям в очите му и малко удоволствие също така. „Самодоволното копеле!“ Той ме вдига от стола и ме понася нагоре по стълбите в обичайната ми маймуноподобна поза.
– Нямам време за вана. Ще взема душ – казвам, когато ме поставя на леглото. Какво ли не бих направила, за да се сгуша под завивките и да изляза някога през следващата седмица.
– Имаш предостатъчно време. Ще вземем нещо за закуска и ще отидем до имението малко по-късно. А сега си полегни! – Лепва целувка на потното ми чело и се отправя към банята.
Ще ходим в имението ли? По дяволите! Бил е напълно сериозен, когато зачеркна с маркера всички дни до края на годината, така ли? Стоте хиляди са предвидени да осигурят съгласието на Патрик Джеси да установява властта си над мен сутрин, обед и вечер. А какво ще стане с другите ми клиенти – с Ван дер Хаус, който е най-важният сред тях? Само той ще увеличи оборотите на Патрик десетократно. О, Боже, чувствам, че ще бъда пометена.
– Джеси, трябва да отида в офиса – опитвам с кротък и разумен тон.
– Не, не трябва. Полегни си! – равният му отговор е последван от ясната заповед, която долита от банята.
Какво да правя? Твърде изтощена съм, за да му избягам, когато започне обратното броене – не че бих успяла да стигна много далеч, дори ако съм в състояние да запаля всичките си цилиндри. А вразумяващото чукане вероятно ще довърши моето вече покорено сърце.
– Всичките ми неща са в офиса. Компютърните програми, справочниците, всичко – гласът ми е съвсем тих.
Той се показва на вратата на банята и хапе долната си устна.
– И всичко това ти трябва?
– Да, за да работя.
– Добре, ще се отбием в офиса ти. – Той повдига рамене и се връща в банята.
Хвърлям се обратно в леглото отчаяна. Какво ще кажа на Патрик? Въздишам тежко. Той ми внушава фалшиво чувство за сигурност, като ме прибира у дома с такси и носи умореното ми тяло по стълбите, когато ми се струва, че краката ми не биха издържали нито миг повече, а после... Аз съм също толкова заблудена, колкото и той. Никога няма да успея да поема контрола.