– Ваната е готова – шепти в ухото ми и ме вади от моето неспокойствие.
– Бил си сериозен, нали? – питам, щом ме повдига от леглото и ме понася към банята. Огромната вана, която заема по-голямата част от помещението, е пълна само до средата.
– Сериозен за какво? – Той ме поставя да стъпя на крака и започва да сваля екипа ми.
– За това, че няма да ме делиш с никого.
– Да.
– А другите ми клиенти?
– Казах, че не искам да те деля. – Той сваля шортите ми и ме потупва по глезена. Послушно вдигам крак.
– Няма нужда да съм в имението, за да скицирам идеите си, Джеси.
Той ме вдига до нивото на ваната, полага ме в нея и започва да се съблича.
– Напротив, има.
Водата е добре дошла за моите претоварени мускули. Жалко, че не е в състояние да отпусне и претоварения ми мозък.
– Не, няма – казвам и се опитвам да защитя позицията си отново.
Поглеждам нагоре към силно недоволното му лице, докато той влиза зад мен и ме притегля към гърдите си. За известно време мълчи, след което поема дълбоко въздух.
– Ако те оставя да отидеш в офиса, трябва да направиш нещо за мен.
Ако ме остави? Този мъж е прекалено самоуверен и арогантен. Но все пак преговаря, което е по-добре от това да ми нарежда или да ме принуждава да направя нещо.
– Добре. Какво?
– Да дойдеш в имението на юбилейното парти.
– Какво? Като гост на социално събитие ли?
– Да. Точно като гост на социално събитие.
Доволна съм, че не може да види лицето ми, защото ако можеше, щеше да види разкривената ми от неудоволствие физиономия. Сега съм между чука и наковалнята. Ще се отърва от ходенето в имението днес, но всъщност преговарям просто да отложа задачата, а не да я избегна напълно. И при това става дума за социално събитие. Бих предпочела да си отрежа главата.
– Кога? – звуча дори по-малко ентусиазирана, отколкото се чувствам, а това е доста красноречиво.
– След две седмици. – Той обгръща раменете ми и пъха лице във врата ми.
Би трябвало да танцувам в банята от щастие. Той ме кани на среща. Няма значение, че е в неговия луксозен хотел, той иска да съм там. Но не съм сигурна, че съм подготвена да прекарам вечерта под неприятелския бдителен поглед на Сара. А е повече от сигурно, че тя ще бъде там.
– Ще дойдеш. – Той завира език в ухото ми, завърта го няколко пъти, после започва да целува вдлъбнатината зад него и отново пъха езика си вътре.
Гърча се под топлите му ласки, тялото ми се изплъзва от неговото.
– Спри! – изтръпвам.
– Не. – Той ме притиска към себе си, а аз продължавам да се извивам и да пръскам вода навсякъде. – Кажи, че ще дойдеш!
– Не! – Смея се, когато ръката му се отправя към хълбока ми – Спри!
– Моля те! – мърка той в ухото ми.
Спирам да се боря. Моля те? Правилно ли чух? Аз съм напълно смаяна. Джеси Уорд да казва моля? Добре, значи предлага сделка и казва моля.
– Добре, ще дойда. – Въздъхвам и получавам една много здрава прегръдка и той отново се сгушва във врата ми. Аз вадя ръце от водата и обхващам ръцете му с моите. Доставила съм му голяма радост и в резултат аз също съм много радостна.
Значи ще бъда неговата дама? Това без съмнение безкрайно много ще се понрави на Сара. Всъщност ще отида и дори ще очаквам събитието с нетърпение. Той иска да бъда там, а това трябва да означава нещо. Не мога да потисна леката усмивка на задоволство, която заиграва на устните ми. Аз не съм състезателен тип, но наистина никак не харесвам Сара и много харесвам Джеси, така че решението е взето.
– Никога преди не съм бил във вана – казва той тихо.
– Никога?
– Да, никога. Обикновено взимам душ. Но мисля, че мога да се пристрастя към ваната.
– Обичам да се кисна във вана.
– Аз също, но само ако и ти си в нея с мен. – Притиска ме. – Добре е, че дизайнерката е предвидила нуждата от голяма вана.
Смея се.
– Мисля, че се е справила добре.
– Чудя се дали някога е допускала, че ще се къпе в нея? – замисля се той.
– Не, не е.
– Радвам се, че е поставила вана. – Той подръпва меката част на ухото ми със зъби и усещам как стъпалата му се плъзгат по пищяла ми и се потъркват в моите стъпала над пяната.
Затварям очи и отпускам глава на гърдите му. Може би бих могла да зарежа работата и да остана с него цял ден, въпреки всичко.
Докато дремя отпуснато във водата, мисля, че разговорите във ваната с Джеси са едно от новите ми най-любими неща. И решавам, че дори може би ще започна да тичам сутрин. Не на огромни разстояния, може би по една-две обиколки на Кралските паркове през ден. И трябва да запомня да загрявам.