– Ще закъснееш за работа – казва той нежно в ухото ми. Нацупвам се на себе си. Тук ми е толкова удобно. – Само си помисли, че ако не трябваше да ходиш в офиса, можеше да останеш във ваната по-дълго. – Той целува слепоочието ми и се надига да излиза, като ме оставя да съжалявам, че не се поддадох на увещанията му да прекарам с него целия ден.
Двадесет и шеста глава
След като се обличам, слизам по стълбите и откривам Джеси при кухненския плот да говори по телефона и да бърка с пръст в буркан с фъстъчено масло. Той поглежда към мен и почти ме поваля с дяволитата си усмивка.
Прокарвам очи с възхищение по тялото му, облечено в сив костюм и черна риза. Тъмнорусата му коса е начупена с гел и стои в рошав ореол от едната страна, а аз съм много доволна, че не се е обръснал. Изглежда груб и съкрушително красив.
– Ще дойда, след като закарам Ава на работа. – Той се върти на стола и накланя глава настрани. – Да, кажи на Сара, че го искам на бюрото си, когато пристигна. – Той ми сочи скута си и аз тръгвам към него, като се боря с гримасата, която предизвиква споменаването на нейното име. – Ще му отнемем членството, просто е. – Заставам така, че коленете му остават между бедрата ми, като се усмихвам, когато той заравя лицето си във врата ми и вдишва дълбоко. – Може да прави, каквото поиска, но си заминава, край! – отсича той рязко. За какво става дума? – Кажи на Сара да го отмени... да... добре... Ще се видим скоро.
Той затваря, хвърля телефона на плота и пъха ръце под коленете ми, така че да повдигне краката ми от пода, като в същото време ме приветства с жадна срастна целувка.
– Закуска? – пита.
Поглеждам към часовника на печката.
– Ще хапна нещо в офиса. – Не мога да закъснявам. Протягам се в ръцете му и дърпам чантата си, за да извадя хапчетата. – Може ли малко вода?
– Обслужвай се, бебче! – казва и се връща към буркана с фъстъчено място.
Отивам до големия хладилник, мятам чантата на плота и вадя всичко, но не намирам хапчетата. Никъде.
– Какво има? – пита той.
– Нищо – мърморя, докато връщам всичко в чантата. – Мамка му! – псувам под нос, като в същото време се поздравявам, че разделих пакета и оставих половината в чекмеджето с бельото.
– Внимавай с езика, Ава! – укорява ме той. – Хайде, ще закъснееш.
– Извинявай – мърморя. – Вината е твоя, Уорд. – Мятам чантата на рамо.
– Моя ли? – казва той с широко отворени очи. – Каква е вината ми и защо?
– Нищо конкретно, просто ме разсейваш – обвинявам го.
Той поглежда към мен, а устните му потрепват.
– Ти обичаш да те разсейвам.
Не мога да го отрека, така че не се и опитвам.
Стигаме до площад „Бъркли“ за нула време. Той наистина е заплаха на пътя с неговата глупаво скъпа кола. Спира в нарушение на правилника на ъгъла и се извръща, за да ме погледне в лицето.
– Обичам да се събуждам до теб – казва той мило, протяга се и прокарва палец по долната ми устна.
– Аз също обичам да се събуждам до теб. Но не обичам да тичам, докато капна от умора в пет сутринта. – Краката ми вече страдат, а ще става още по-лошо.
– Предпочиташ да капваш от умора от секс ли? – Ухилва се той с дяволита усмивка, прокарвайки ръка по дължина на роклята ми.
„О, не, няма да го направиш!“
– Не, предпочитам сънлив секс – поправям го, като се накланям и го целувам бързо по устните. Излизам от колата и го оставям сам с бръчката на челото му. – Ще се видим утре. Благодаря, че ме изтощи преди работа. – Затварям вратата и понасям изтощените си крака, обути в най-неудобните обувки, които имам.
Прекарвам сутринта в проверка на клиенти и срокове. Доволна съм, че всичко върви гладко. Набелязвам няколко посещения на обекти за следващата седмица и се усмихвам, докато пиша между диагоналните линии, нанесени с голям черен маркер. Трябва да сменя бележника, преди Патрик да е научил за ежедневните ми ангажименти с Господаря.
С удоволствие приемам капучиното и кексчето, които лежат на бюрото ми, благодарение на Сали, и се намръщвам, когато чувам шум от клаксони на коли пред офиса. Вдигам поглед и виждам розов ван, паркиран на две места, и Кейт, която маха като обезумяла, за да привлече вниманието ми. Ставам от стола, простенвам, тъй като мускулите ми пищят в протест, и съскам на всяка крачка, която правя. Накрая стигам до „Марго Джуниър“ и се усмихвам доволно на физиономията на моята развълнувана огнена приятелка.
– Не е ли хубава? – Кейт гали с обич волана на „Марго Джуниър“.