– Красавица – съгласявам се, клатейки глава, но тогава си спомням нещо. – Как можа да позволиш на Сам да бърка в чекмеджето ми с бельо?
– Не успях да го спра – гласът ù е висок и звучи отбранително. Точно така трябва да бъде. – Той е безочлива свиня. – Хили се тя.
Нямам съмнение, че е такъв. Мисълта незабавно ми напомня за мистерията с връзването. Изкушена съм да питам Кейт, но бързо преценявам, че всъщност не искам да знам.
– Как е Джеси? – усмивката ù се разширява. – Забавлявате ли се?
– Ами, возих се на „Дукати 1098“, Сара ми демонстрира убийствено пренебрежение и тичах петнайсет километра тази сутрин. – Протягам се и се опитвам да облекча болката в бедрата си, като ги разтривам.
– Мамка му! Тя все още ли не се е отказала? Кажи ù да се разкара. – Тя се мръщи. – Тичала си петнайсет километра? Боже! Това е ужасно! И какво, по дяволите, е Дукати едикое си?
– Супербайк. – Вдигам рамене. Самата аз не го знаех преди няколко дни. – Той преведе сто хиляди на сметката на „Рококо“.
– Какво? – изпищява тя.
– Чу ме.
– Защо?
Повдигам рамене.
– За да държи Патрик настрана, докато се възползва от мен. Той не иска да ме дели.
– Леле! Този мъж е откачен.
Смея се. Да, откачен мъж – откачено заблуден, откачено богат, откачено предизвикателен, откачено привлекателен...
– Ще излизаме ли довечера? – питам. Отрязала съм откачения мъж под предлог, че Кейт е свободна.
– Разбира се.
Отпускам се с облекчение.
– Значи няма да се виждаш със Сам? Напоследък той е като постоянно присъствие в дома ти. – Повдигам вежда. Той всъщност е едно полуголо постоянно присъствие, но аз не говоря за това.
– Просто малко забавление – отговаря тя надменно.
Усмихвам се на нейната небрежност. Знам, че не е така. Говорим за момичето, което не е ходило на втора среща от години. Сам е сладък. Привличането определено личи.
Някаква кола започва да свири иззад „Марго Джуниър“.
– О, майната ти! – вика Кейт. – Тръгвам. Ще се видим у дома довечера. Твой ред е да вземеш вино. – Прозорецът започва да се затваря и тя се ухилва от ухо до ухо. Все още не мога да повярвам, че той ù купи ван.
Внезапно си спомням за сделката, която сключих в замяна на дрехите ми – да не пия довечера. Усмихвам се. Той никога няма да разбере.
Кейт си заминава, а аз се връщам на бюрото и опъвам крака. Да, вече наистина го усещам. Изправям се отново, подвивам крака под себе си и изпускам дълъг благодарствен дъх, когато стегнатите ми мускули се отпускат задоволително. Телефонът ми започва да подскача по бюрото и „Пласибо“ тихичко запяват за тичане по хълма35. Дори не трябва да поглеждам към екрана, за да разбера кой е. Той има невероятен вкус за музика.
35 В случая става дума за кавъра на песента на Кейт Буш Running Up That Hill в изпълнение на английската алтернатив група Placebo. Б.пр.
– Харесва ми – казвам вместо поздрав.
– На мен също. Ще правим любов на нея по-късно.
– Няма да ме видиш по-късно – напомням му отново. Прави го нарочно.
– Липсваш ми.
Не мога да го видя, но знам, че се цупи. А колкото до частта с правенето на любов... Е, добре, това е значително по-добре от „чукане“. Усмихвам се, сърцето ми подскача в гърдите.
– Липсвам ли ти?
– Да, липсваш ми – оплаква се той. Поглеждам към компютъра. Един часът е. Не са минали и пет часа, откакто се разделихме. – Не излизай довечера! – казва той. Това не е молба, а заповед.
Сядам. Сигурна бях, че ще се случи.
– Недей! – предупреждавам го с най-твърдия тон, който успявам да докарам. – Имам планове.
– Не мисли, че понеже си на работа, не мога да дойда и да ти начукам малко разум! – Гласът му е ужасно сериозен и дори малко ядосан.
Не би го направил, не би могъл. Или би? По дяволите, дори не съм сигурна.
– Както искаш – отговарям много леко.
Той се смее.
– Бях сериозен, жено.
– Знам, че беше. – Нямам съмнение за това, но ще трябва да почака до утре за каквото и да било чукане.
– Болят ли те краката? – пита той, докато аз отново ги изпъвам под бюрото.
– Малко. – Няма да му доставя удоволствие, като го уведомя колко много ме болят. Довечера ще си направя вана с Радокс36. Момент... Той да не се е опитвал да ме осакати, за да не изляза?
36 Radox – серия козметични продукти, сред които и гел за вана с лек обезболяващ ефект. Б.пр.
– Малко – повтаря той, а усмивката определено личи в дрезгавия му глас. – Помниш ли сделката ни?
Извъртам очи. Сигурно не съм била на себе си, когато съм решила, че може да забрави за своята малка сделка. И вече съм сигурна, че ме накара да направя този маратон в ранни зори в опит да ме спре. „Властен маниак!“