– Няма нужда от напомнящо чукане – промърморвам, ставам и отново подгъвам крак под себе си. Никога няма да разбере. Нямам намерение да се напивам така, че да си докарам жестоко главоболие – твърде скоро е след последното ми изпълнение.
– Внимавай с езика, Ава! – въздиша уморено той. – И аз ще реша кога и дали е необходимо напомнящо чукане.
– Слушам – потвърждавам с всичкия сарказъм, който заслужава.
– Кога ще те видя? – въздиша.
– Утре? – Наистина искам да го видя.
– Ще те взема в осем.
Осем? Утре е събота, искам да си поспя. Осем? Наистина не трябва да се напивам, не и ако Джеси смята да ме събуди в осем.
– По обед – противопоставям се.
– Осем.
– Единайсет.
– Осем – отсича.
– Предполага се и ти да отстъпиш! – Този мъж е невъзможен.
– Ще се видим в осем. – Той затваря и ме оставя стъпила на единия си крак с телефон, който виси на ухото ми. Поглеждам към екрана невярващо. Той може да дойде в осем, но аз няма да съм будна, за да му отворя, а сериозно се съмнявам, че и Кейт ще е будна. Отпускам болезненото си тяло обратно на стола с няколко резки поемания на въздух. Никога повече няма да тичам.
– Том! Ще излизаме довечера, искаш ли да дойдеш? – Не си правя труда да питам Виктория, защото тя има среща с Дрю.
Той ме поглежда с мръсна широка усмивка на бебешкото си лице.
– Ще трябва любезно да ти откажа. – Той навежда глава като джентълмен, какъвто знам, че не е. – Имам среща.
– Още една?
– Да! Този определено е сериозен. – Кимва Том, а усмивката му става още по-широка.
Оставям го да се усмихва и се обръщам към компютъра си. Те всички са сериозни.
Напускам офиса в шест и се отправям директно към магазина, за да купя „Радокс“ и бутилка вино, преди да взема метрото. Изкушавам се да я отворя още тук и сега. Петък е, ще излизам с Кейт довечера, а утре ще прекарам деня с моя предизвикателен Властен маниак. Идеално.
Влизам през предната врата и намирам полуголия Сам да излиза от ателието на Кейт, следван от напълно облечената Кейт, която има изключително доволна усмивка на лицето си.
– Не може да бъде – запъвам се, докато се опитвам да насоча погледа си където и да е другаде, но не и към тялото на Сам.
Той ме заслепява с невероятно наглата си усмивка и извръща лице към Кейт, като ми дава възможност да видя голия му гръб и провисналите му дънки. Едва тогава забелязвам малко смес за блат на врата му.
– Пропуснала си нещо. – Посочвам дразнещото очите петно.
Кейт извърта Сам, така че да може да ме погледне и го облизва от средата на гърба до врата. Той ми се усмихва доволно и аз също се усмихвам. Каква двойка ексхибиционисти!
Тръгвам към жилищната част и съскам от пронизващата болка, пълзяща по краката ми с всяка стъпка, която правя. Отивам направо в банята и пускам водата да пълни ваната, като изсипвам и половин бутилка от отпускащия мускулите гел. След това се връщам в кухнята, за да се погрижа за специалното изискване номер две – наливам на себе си и на Кейт по една чаша вино и въздишам признателно, когато отпивам първата глътка.
Пет минути по-късно вече съм извадила всеки чифт бельо от чекмеджето и съм обхваната от паника.
– КЕЙТ! – Знам, че ги сложих тук, така че къде са, по дяволите? Ако това е идеята на Сам за шега, ще извия шибания му врат.
Кейт нахлува в стаята ми.
– Спрях водата на ваната. Какво има?
– Хапчетата ми.
– Какво за тях?
– Няма ги. – Обръщам обвинителен поглед към нея. – Не мога да повярвам, че си пуснала Сам тук.
Тя ме зяпва с широко отворени очи.
– Не съм го пускала тук. Но във всеки случай хапчетата ти не бяха тук. Щях да ги видя.
Крещя обезсърчено и продължавам да претърсвам останалите чекмеджета от горе надолу. Знам, че съм ги сложила тук.
– Мамка му!
– Успокой се, ще си вземеш други. Том и Виктория ще дойдат ли?
Събирам бельото си и го напъхвам обратно в чекмеджето.
– Вече взех други. Не и двамата имат срещи.
– Уменията ти да подреждаш са шокиращи – изстенва тя уморено. – О! Виктория с Дрю ли ще се вижда тази вечер? – Кейт ме поглежда с големите си сини очи.
– Да. – Посрещам ококорения ù поглед.
– Никога няма да се получи. Побързай с тази вана! Трябва да си взема душ.
Грабвам чашата с вино и се отправям към банята.
Водата е прекрасна. Измивам си косата и се обръсвам навсякъде, след което излизам, оставям виното и си мия зъбите.
Час по-късно съм изсушила и накъдрила косата си, намазала съм тялото си с крем и съм наполовина гримирана. Вратата ми се отваря и Кейт пъха глава през нея.
– Колко още? – пита тя. Огненочервената ù коса е навита на ролки и тя изглежда почти толкова готова, колкото съм и аз.