– Няма – проплаквам отчаяно, когато той прави възхитително движение с палец по клитора ми.
– Ще свършиш ли, Ава?
– Да – викам в лицето му. Всеки момент ще направя повторение на предишния оргазъм и този ще бъде не по-малко удовлетворителен и разтърсващ. – Моля те!
Той се приближава, а устните му са толкова близо до моите, че почти ги докосват.
– Хммм, харесва ли ти така, бебче? – Той натиска навътре и нагоре и потрива предната стена на влагалището ми.
– О, Боже! – крещя. – Джеси, моля те! – Повдигам глава и се опитвам да уловя устните му, но той се издърпва назад.
– Искаш ли ме?
Започвам да горя, а мускулите на краката ми се напрягат, докато той гали подутите ми срамни устни.
– Да.
– Искаш ли да ми доставиш удоволствие, Ава?
– Да, Джеси, моля те! – проплаквам.
Аз съм на прага на безсъзнанието, когато той вади пръстите си от мен и става от леглото.
„Какво? Не!“
На крачка от пълното блаженство, виждам как очакващият ме оргазъм се превръща в химера и се чувствам като неизбухнала бомба.
– Какво правиш? – питам слисана.
– Искаш ли да довърша започнатото? – Той накланя глава, докато загащва панталоните си.
– Да.
Очите му срещат моите.
– Не излизай!
– Не!
Той вдига рамене.
– Моята работа приключи. – Той ми изпраща въздушна целувка, поглежда ме с премрежените си зелени очи, след което се обръща и си тръгва.
Аз лежа по гръб, гола (с чувството, че току-що съм била маркирана) и отчаяно нуждаеща се от освобождение. Не мога да повярвам, че той ми го причини. Знам какво е това. Това е един несполучлив вразумяващ секс, последван от несполучливо дразнене с пръсти. Съвършената манипулативна тактика.
– Ще се оправя сама тогава – крещя, докато вратата се затръшва зад него. Няма да го направя. Няма да е дори наполовина толкова удовлетворяващо, ако го направя сама.
Пъшкам, докато гола отивам до чекмеджето с бельото, за да намеря най-хубавия чифт. Розовата дантела би следвало да свърши работа. Обличам се и се сещам за луксозната бутикова торба. Усмихвам се, докато развивам опаковъчната хартия, която пази напълно забранената рокля за петстотин паунда. „Да видим кой ще се смее последен, господин Уорд!“
Отново се боря с ципа, довършвам грима си и се поглеждам в огледалото. Изключително съм доволна от себе си. Забранената бежова копринена рокля изглежда невероятно добре, кожата ми е почерняла от слънцето, очите ми са тъмни и влажни, а косата ми е на рошави тъмношоколадови вълни. Плъзгам крак в бежовите островърхи обувки на „Карвела“ и се пръскам леко с „Етърнити“ на Келвин Клайн.
– Мамка му! – пищи Кейт. Обръщам се и виждам как тя оглежда от горе до долу облеченото ми в коприна тяло. – Той ще полудее.
Подсмихвам се.
– Господарят на имението може да си го начука.
Кейт се смее.
– О, чувстваш се смела. Харесва ми. – Влиза и се оглежда. Самата тя е зашеметяваща в яркозелената си рокля и тъмносини обувки. – Какво е направил, за да заслужи това?
– Заряза ме преди да свърша, след като се провали с вразумяващия секс – подхвърлям небрежно, а Кейт пада в леглото и се смее до припадък. Не мога да се удържа и също започвам да се смея. Предполагам, че ситуацията е доста смешна.
– Бог да го благослови! – срича тя в истерия. – Доволна съм, че не съм единствената, която се наслаждава на най-добрия секс в живота си – казва тя, докато трие сълзите под очите си.
Въобще не съм изненадана да го чуя – ни най-малко. Сам не се разхожда полугол из нейния апартамент с онази мръснишка усмивка на лицето само защото тя му прави сладкиши.
– Той ме вбесява – поклащам глава и се обръщам отново към огледалото, за да нанеса почти безцветното си червило.
– Знаем ли вече на колко години е? – Кейт взима моята пудра, за да добави малко цвят на бледите си бузи.
– Нямам представа. Безсмислено е да подхващам тази тема, както и онази за белега на стомаха му.
Тя щипе бузите си.
– Има ли значение? Какъв белег?
– Не, няма. А белегът е много грозен от тук до тук – прокарвам пръст от средата на корема до хълбока си.
Тя ме поглежда в огледалото.
– Ти си влюбена в него.
– Колкото и откачено да изглежда – признавам най-накрая.
Двадесет и седма глава
Минаваме бързо през охраната на входа на „Барок“, без да спираме да се кикотим. Въобще не сме пияни, просто тази вечер всичко около нас е смешно.
– Какво ще пиеш? – пита Кейт, щом барманът ни приближава.
– Вино – отговарям и се усмихвам. Това беше лесно.