Кейт поръчва и ние тръгваме през тълпата в петък вечер към последната свободна маса в дъното на бара. Внимателно се качвам на високия стол, като придържам подгъва на роклята.
– Е, кажи ми за Сам! – питам направо. Вече знам, че става дума за много повече от секс. Не знам за Сам, но познавам Кейт много добре, а щом тя посвещава много време на някого, това означава, че той е много специален. Тя не е била толкова дълго с мъж, откакто беше с брат ми. Усмихвам се при мисълта за предстоящото му посещение. Нямам търпение да го видя, но не ми се говори за Дан тази вечер – не и с Кейт.
Тя свива рамене.
– Забавление.
– Я стига! – възкликвам. – Споделих ти толкова неща за Джеси. Дай ми нещо!
Тя отпива от виното и поставя спокойно чашата на масата.
– Ава, той не е мъж, за когото да се омъжиш. Ще се забавлявам, докато мога, без да се привързвам.
Съскам вътрешно, защото Кейт ми напомня за думите на Сара за мечтите.
– Откъде знаеш? – питам и се опитвам да озаптя отнесените си мисли.
– Просто знам – казва тя полуусмихната.
Малко съм разочарована. Кейт е весела, невероятно спокойна и напълно освободена от задръжки – точно какъвто е и Сам. Какъв е проблемът?
– Харесвам го – признавам. Той може да е ексхибиционист и пълна напаст, но това го прави много привлекателен.
– Аз пък харесвам Джеси.
Смея се. Да, сигурно го харесва. Той ù купи ван. Но тогава се замислям.
– Ти не го харесваш по този начин, нали? – О, Боже! Никога не съм допускала, че Кейт може да е привлечена от него. Всъщност всички са привлечени от него. Вече получих цял куп презрение от жени, които му се възхищават, но не съм допускала дори за момент, че Кейт може да гледа на него така.
– Не. – Тя ме поглежда обидено. – Харесвам у него това, че те обича ужасно много.
– Какво? Той не ме обича, Кейт. Той обича да ме чука. – Отпивам голяма глътка от виното, за да потисна ефекта, който нейното изявление има върху мен. Дали пък това не е ефектът от моето изявление? Ясно е, че ме обича или е ясно, че обича да ме контролира?
– Ава, ти си царица на отрицанието.
– На колко години мислиш, че е? – питам.
Кейт свива рамене.
– Около средата на трийсетте.
– Би могла да попиташ Сам. – Не знам защо не съм се сетила за това по-рано. Дали Сам знае?
– Вече опитах. – Усмихва се тя и аз клюмвам. – Отивам да изпуша една цигара набързо. – Тя се плъзва от стола и вади цигарите от чантата си. – Чакай тук! Не искаме да загубим масата.
Тя си проправя път към мястото за пушене, а аз оставам да размишлявам върху дяволската ситуация, в която се намирам. Влюбена съм в един несъобразяващ се с другите неразумен властен маниак, а дори не знам на колко години е. Знам, че трябва да стоя настрани от него. Не мога да спра да мисля, че мога лесно да се откажа и да си тръгна от всеки друг мъж, но Джеси е напълно различен. Пристрастена съм към него, а не съм сигурна, че това е здравословно.
– Ава?
Извадена съм от замисленото си състояние от много познат глас. Глас, който не бих искала да чуя в този момент. Извъртам стегнатия си, облечен в коприна задник.
– Мат – звуча изненадано, което е добре, защото наистина съм.
– Мамка му, Ава, изглеждаш чудесно. – Той прокарва алчен поглед надолу и нагоре по тялото ми, като ме кара да се чувствам неудобно и прекалено крещяща. Защо ме кара да настръхвам? Обичах го четири години. Дали наистина съм го обичала? Това, което изпитвах към него изглежда нищожно в сравнение с чувствата ми към Джеси.
– Благодаря – казвам любезно, като се вглеждам в ризата и черните му дънки. Мразя тези дънки. Какво иска?
– Какво правиш напоследък? – Той се оглежда нервно наоколо и аз знам защо.
„Чукам се. Правя много и невероятен секс.“
– Нищо особено. Работя, търся нова квартира. – Мат не е наясно защо сплитам коса около пръста си. Той така и не е осъзнал значението на този навик. Дали това е знак? Но въпреки че не е наясно с това, той знае, че в живота ми има друг мъж, защото имаше удоволствието да се срещне с него.
– Нищо особено значи? – Замисля се той и ме поглежда обвинително. Стягам се, но нямам представа защо. Не му дължа нищо – не му дължа обяснения и определено не му дължа време за обяснения. – Не ти отне много време, нали? – казва той.
Обвинението му ме кара отново да погледна към него шокирана.
– Е, аз поне почаках, докато скъсаме – отрязвам го, изумена от неговото безочие.
Той отпуска лакти в края на масата, като се приближава твърде близо до мен. Изправям гръб и се отдалечавам.
– Бях глупак.
– Да, беше. Има ли причина да водим този разговор?
Той се усмихва широко. И фалшиво.