– Исках само да се извиня още веднъж. Не бях на себе си. Не бих те обвинил, ако ми кажеш да се разкарам.
Усмихвам се сладко.
– Разкарай се!
– Няма нужда да се държиш така. Бих ли могъл да те почерпя за доброто старо време? – предлага той.
За доброто старо време ли? Дали иска да пием за това колко гадно постъпи? Моля ви! Намествам се на стола внимателно. Тази рокля е неподходяща и въпреки че не мислех така преди Мат да ме открие, сега се чувствам прекалено изложена и уязвима под внимателния му поглед.
– Не, благодаря.
– Кой беше този мъж?
– Не е твоя работа – отговарям сурово и оглеждам нервно бара.
– Той е доста раздразнителен, не мислиш ли? – усмихва се Мат.
– Покровителствен – защитавам неразумното поведение на Джеси. Не бих се съгласила с казаното от моя бивш, въпреки че донякъде е прав.
– Какво правиш тук, по дяволите?
Раменете ми се стягат. Внезапният хлад, който започва да се разнася от тялото на Мат при звука на гласа на Кейт, е мощен.
– Тъкмо си тръгвах – съска Мат.
– Разкарай се, тогава!
Той обръща очи към мен.
– Беше ми приятно да се видим, Ава.
Мат ме оставя на мира, но Кейт започва:
– Какво правиш? Защо говориш с тази змия? – бълва тя през масата, докато се качва на стола.
– Опитвах се да не го правя – защитавам се.
– Какво иска?
– Не знам – отговарям. Знам, разбира се, но не бих и помислила да кажа на Кейт. Тя пуфти известно време, след което изпива виното си и аз се присъединявам, като довършвам собствената си чаша. – Ще отида за друго – взимам малко пари от портмонето. – Гледай ми чантата! – тръгвам към бара да поръчам още вино и чакам търпеливо барманът да вземе поръчката ми.
Това е третата ми чаша вино. Наистина е глупаво, но след изпълнението на Джеси у дома, съм предприела мисия на открито неподчинение, за да имам последната дума.
Няколко часа по-късно тълпата в бара е поизтъняла, а ние вероятно сме на трета бутилка вино. Кикотим се като тийнейджърки и аз съм набрала смелост с моите въпроси.
– Беше ли наистина вързана за леглото? – питам дяволито. Усмивката, която се разлива по лицето ù, ми казва, че не са ме излъгали. Дори не съм шокирана. Това вероятно е в резултат на алкохола, или може би на невероятния секс, който имам напоследък.
– Знаех си – смея се. – Кажи му да облича нещо, когато се мотае по етажа. Не знам накъде да гледам.
– Луда ли си? – Очите ù се заковават в мен. – Това би било такава загуба.
– С какво се занимава той, всъщност? – питам. Сам кара порше и изглежда не работи нищо.
Тя повдига рамене.
– Той е богат сирак.
– Сирак?
– Да – замисля се тя, – родителите му са починали при автомобилна катастрофа, когато е бил на деветнайсет. Няма братя и сестри, нито пък други роднини, нищо. Живее с наследството си и се забавлява. – Тя отново се ухилва.
Сам е сирак? Не мога да си представя какво е да загубиш родителите си на тази възраст – или на която и да е възраст всъщност. Внезапно виждам този дявол в съвсем различна светлина. Човек никога не би допуснал, че му се е случило нещо толкова ужасяващо – винаги се усмихва и се шегува.
– На колко години е той? – питам.
– На трийсет – отговаря Кейт, почти неохотно, все едно се чувства виновна, че знае възрастта на човека, с когото се чука.
Оставям това да отмине. Кейт не е виновна, че тъна в неведение.
– А как ти изглежда Дрю?
Веждите ù подскачат.
– Той е доста праволинеен и сдържан, нали?
– Да – възкликвам. Радвам се, че не съм единствената, която мисли за него по този начин. – Въобще не е типът на Виктория.
– Давам им две срещи, максимум. – Кейт насочва чашата си към мен и разлива малко вино по масата. – Тя ще го умори от скука с нейните неспирни разкази за посещения в соларното студио. – Тя кимва и отпива от виното. – Хей, Джеси спомена ли ти нещо за парти в имението?
– Да – запъвам се. – Ти ще ходиш ли?
– Разбира се, че ще ходя. Нямам търпение да видя това място. – Очите ù танцуват от възбуда. – Мисля, че е време да напазаруваме за случая.
– О, аз вероятно ще облека нещо старо. – Вдигам рамене. Току-що похарчих петстотин паунда за тази глупава къса рокля. Облягам се назад, но бързо установявам, че столът няма облегалка и се протягам, за да се хвана за ръба на масата. Виното ми полита във въздуха. – Мамка му! – викам, като едва успявам да се предпазя от падане по задник на пода.
Изпадаме в безпомощен смях и започваме да размахваме чаши. Трябва да спра да пия. Веднага. Усещам как преминавам от веселото си състояние към безпомощно залитане, а с моя неразумен Господар, който ще ме събуди в осем сутринта, се налага да съм сигурна, че няма да имам махмурлук.