– Не бих казала – размишлявам. В проява на дързост поръчах чаша вино с обяда и сега отпивам от него. – И без това минаха едва четири седмици, откакто се разделихме с Мат. Не искам никакви мъже по никакъв повод. – Харесва ми, че звуча твърдо. – Наслаждавам се на това да съм сама и безгрижна за първи път в живота си – добавям. И наистина това сякаш ми се случва за първи път. Бях с Мат четири години, а преди него имах тригодишна връзка с Адам.
– Виждала ли си онзи задник? – Лицето на Кейт се изкривява в отвратено изражение при споменаването на бившия ми приятел.
Кейт не може да понася Мат и беше доволна, когато се разделих с него. Фактът, че точно тя го засече с негова колежка в някакво такси само потвърди това, което вече знаех. Не мога да разбера защо пренебрегвах истината толкова дълго. Когато го попитах спокойно, той едва не получи нервен срив, докато ми се извиняваше и дори сякаш щеше да припадне, когато му казах, че не съм разтревожена. Наистина не бях, за моя най-голяма изненада. Връзката ни се беше изчерпала и Мат беше на същото мнение.
– Не – казвам.
– Ние се забавляваме, нали? – Тя се усмихва, когато сервитьорката приближава с обяда ни.
– Ще отида само до тоалетната. – Ставам и оставям Кейт да топи картофките си в майонеза.
След като използвам тоалетната, заставам пред огледалото, нанасям отново гланца за устни и разрошвам косата си. Тя се държи добре днес и пада на вълни по раменете ми. Забърсвам черните си панталони с дължина до средата на прасеца и махам няколко косъма от кремавата блуза, после се връщам в бара. Телефонът ми звъни и го вадя от чантата. Извъртам очи, когато виждам, че отново е той. Вероятно се чуди къде е отговорът на неговото неуместно съобщение. Няма да играя игри с него.
– Отказ. – Муся се и натискам червения бутон, после натъпквам телефона в чантата и продължавам по коридора. – О, Боже, съжалявам! – казвам объркано, когато се забивам право в нечии гърди.
Тези гърди са много твърди, а опияняващият аромат, който ме обгръща, е прекалено познат. Краката ми отказват да помръднат и вече съм сигурна кого ще видя, ако погледна нагоре. Ръката му обвива кръста ми, за да ме закрепи. Очите ми са на нивото на горната част на гърдите му и през ризата усещам как бие сърцето му.
– Отказ? – казва той тихо. – Засегнат съм.
Измъквам се от ръката му и се опитвам да си върна спокойствието. Той изглежда зашеметяващо в тъмносив костюм и бяла риза. Усмихвам се на себе си и на неспособността си да отместя погледа си от горната част на тялото му от страх да не бъда хипнотизирана от могъщия зелен поглед на този мъж.
– Нещо смешно ли има? – пита той. Подозирам, че се мръщи на моя изблик, но не съм сигурна, защото отказвам да погледна към него.
– Съжалявам, не гледах къде вървя. – Измъквам се странично, но той ме хваща за лакътя и спира бягството ми.
– Кажи ми само едно нещо, след което ще те оставя, Ава! – Гласът му боде сетивата ми и усещам как очите ми пътуват нагоре по жилавото му тяло, докато погледите ни се срещат. Лицето му е сериозно, но въпреки това зашеметяващо. – Колко силно мислиш, че ще крещиш, когато те чукам?
„КАКВО?!“
– Моля? – успявам да избълвам с натежал като олово език.
Той почти се усмихва на моя шок, поставя показалец под брадичката ми и затваря зейналата ми уста.
– Ще те оставя да помислиш по този въпрос – казва и пуска лакътя ми.
Намръщвам му се сърдито, а после се връщам на масата толкова стабилно, колкото позволят омекналите ми крака. Плъзгам се на стола и моментално поглъщам виното си, като се опитвам да овлажня пресъхналата си уста.
Когато поглеждам към Кейт, тя е с виснало чене, което разкрива наполовина сдъвкани картофки и хляб. Не е красива гледка.
– Кой е това, мамка му? – мънка с пълна уста.
– Кой? – Оглеждам се, преструвайки се, че не забелязвам.
– Този мъж. – Кейт сочи с вилицата. – Виж!
– Видях. Не знам. – Скърцам със зъби.
– Той идва насам. Сигурна ли си, че не знаеш кой е? Мамка му, секси е! – Тя ме поглежда и аз свивам рамене уклончиво. Вдигам измъкнало се от сандвича ми парче маруля и започвам да гриза краищата. Напрегната съм и знам, че той приближава, защото Кейт повдига глава, за да го разгледа отблизо. Иска ми се да затвори скапаната си зейнала уста!
– Дами! – Ниският му гърлен глас кара кожата ми да настръхне и изобщо не ми помага да се успокоя.
– Здрасти! – изплюва Кейт и дъвче бързо, за да може да говори.
– Ава? – казва той и аз махам с парчето маруля към него, за да призная присъствието му, но без да трябва да го поглеждам. Той се засмива леко и с ъгълчето на окото си виждам как мъжът бавно сяда до мен. Продължавам да отказвам да го погледна. Той поставя една ръка на масата и чувам как Кейт кашля и плюе остатъците от храната. – Така е по-добре – казва той. Усещам дъха му на бузата си.