– Мисля, че е време да си тръгваме – започвам с моя най-дипломатичен тон.
Кейт кимва в съгласие през ръба на чашата.
– Да, аз съм готова. – Тя се смъква от стола и се отправя към мен. – Харесвам тази песен. Да танцуваме! – вика тя и ме дърпа към дансинга.
– Кейт, на дансинга няма никой – възразявам. Няма почти никой в целия бар също така.
– На кого му пука? – спори тя, препъвайки се, и продължава да ме дърпа към дансинга. – Ще си тръгнем след това... Ох! – Тя се срива на пода и ме повлича след себе си с вик. – Извинявай! – Смее се.
И двете сме се проснали по гръб на пода, смеем се и гледаме нагоре към мъгливите светлини на бара. Бих се почувствала неудобно, ако не бях толкова пийнала.
– Мислиш ли, че охраната ще дойде да ни помогне? – пелтеча през смях.
Кейт трие една сълза.
– Не знам. Трябва ли да викаме? – Тя се протяга към ръката ми за подкрепа и се надига до седяща позиция. – О, мамка му! – проклина, а тонът ù се променя от закачлив към сериозен.
– Какво? – Повдигам се, за да видя какво е предизвикало тази реакция и виждам Джеси, който стои над нас със скръстени на гърдите ръце и с крайно раздразнена физиономия.
Мамка му, наистина. Затварям уста от страх, че ако продължа да се смея, ще го ядосам още повече.
– О, не, ще ме накажат за още месец – хихикам сподавено и шептя така, че само Кейт да ме чуе. Тя не успява да потисне смеха си и аз губя битката да овладея моя.
И двете седим на пода на бара като двойка пияни хиени, докато лицето на Джеси става все по-червено с всяка секунда. Кейт се смее още по-силно, когато Сам застава до Джеси и извърта очи. Защо не може и моят мъж да ми извърти очи, вместо да стои там и да изглежда все едно ще се самозапали? Аз дори не съм пияна. Настоящото ми местонахождение е по вина единствено на най-добрата ми приятелка, която ме отклони от правия път.
Едър охранител с бръсната глава се приближава и аз сръгвам Кейт с лакът, за да ù сигнализирам за нашето предстоящо изхвърляне от бара.
– Кейт, ако ни забранят да обядваме тук, много ще се ядосам – обичам сандвичите с бекон, които приготвят в „Барок“.
– Ти вече си ядосана – сумти тя и прави пореден опит да стане, като ме използва за опора.
– Джеси, оправи се с приятелката си! – провлича охранителя, докато стиска ръката му.
– О, не се притеснявай. – Той ми отправя най-страшния си поглед. – Тя ще бъде оправена. Благодаря за обаждането, Джей.
„Какво?“
– Хайде, чумо! – присмива се Сам на Кейт, докато я повдига.
Тя обвива ръце около врата му и се кикоти в лицето му.
– Отнеси ме в леглото, Самюъл! И може да ме вържеш отново.
Гледам как Сам потиска смеха си при изявлението на Кейт, но това не е защото ù е бесен. О, не, той го прави заради Джеси, който отново ми проваля вечерта. Предполагаше се, че ще се видим в осем утре сутрин и че той няма да разбере, че и аз съм била малко ядосана. И защо охранителят му се е обадил?
Поглеждам към господин Неразумен и залепвам на лицето си най-раздразнената си физиономия. Очите му ще изхвръкнат и аз поглеждам надолу към роклята си. О, Боже, нарушила съм две заповеди. Вероятно наистина ще бъда наказана. Започвам отново да се кикотя.
– Ставай! – ръмжи той през стиснати зъби.
– О, давай по-полека, досаднико! – гълча го с повече увереност, отколкото чувствам наистина. Протягам ръка към него за помощ, уверена, че няма да ме остави да се мъча.
Той въздиша, клати глава в демонстрация на отчаяние и се протяга да ме издърпа нагоре. Очите му се ококорват още повече, когато добива цялостна идея за вида ми в тази рокля.
Започвам да се смея отново, но бързо се озаптявам.
– Ядосан ли си ми? – Поглеждам към него с моето закачливо настроение и пърхам с мигли, докато се хващам за реверите на сивия му костюм.
– Обезумял съм до лудост, Ава – казва той заплашително, сграбчва лакътя ми и ме повежда към изхода.
Настигаме Сам, който помага на Кейт да се качи в поршето му, като придържа главата ù, докато я настанява. Тя все още се кикоти. Това ме разсмива отново.
– Самюъл, излезе ти късметът тази вечер! – въздъхва тя, докато той затваря вратата.
Докато двамата мъже се сбогуват, Джеси не отпуска здравата си хватка от лакътя ми.
– Ще се видим, пиленце. – Сам ме целува по бузата и ми се усмихва. Аз се усмихвам, като се опитвам да потисна поредния кикот, който би раздразнил моя неразумен мъж повече от необходимото.
Джеси ме отвежда до колата си и ме настанява отпред внимателно, но без да каже и дума. Той изглежда наистина луд, но аз съм пияна и непокорна и не ми пука.
Той се протяга към колана ми, избутвам го безочливо.
– И сама мога да се закопчея – мърморя мрачно, но той ме поглежда, сякаш иска да ми каже „не си играй с огъня“ и аз отпускам ръце в скута си. Той се навежда над мен и поставя колана. Вдишвам аромата му. – Миришеш чудесно – съобщавам му тихо.