Той се отдръпва, лицето му все още е опънато, очите – изпълнени с неудоволствие, но той не казва и дума. Затръшва вратата ми и се плъзга зад волана, а след това потегля, без да се съобразява с останалите участници в движението.
– Къщата на Кейт е натам – соча, когато той изръмжава в грешна посока.
– И? – е сбитият едносричен отговор, който получавам.
– И... аз живея там – заявявам твърдо. Той не е съсипал напълно нощта ми. С Кейт сме провеждали някои от най-интересните си разговори на чаша чай след употреба на алкохол.
– Ще останеш при мен. – Той дори не ме поглежда.
– Не, това не беше част от сделката – напомням му. – Имам време до осем утре сутрин, преди да ме разсееш отново.
– Не съм убеден.
– Не може да променяш сделката.
Той бавно извръща лице към мен.
– Ти вече я промени.
Отдръпвам се и му отправям най-възмутения си поглед, но не мога да измисля какво да отговоря. Той е прав. Аз наистина наруших правилата, но това е само защото неговите условия са абсолютно неразумни. Сядам назад в кожената седалка и се предавам. Има само около осем ча`са до осем утре сутрин, така или иначе.
Влизаме в „Луссо“ и аз пъшкам. Всеки път, когато Клайв ме вижда, аз съм или пияна, или носена на ръце поради пълно изтощение. Отварям вратата и пристъпвам навън внимателно, като се изправям, докато Джеси ме гледа отблизо, без съмнение в очакване да се спъна, за да може да ме метне на рамо и да създаде на Клайв поредното впечатление, че съм пияна.
Затварям вратата леко и тръгвам към фоайето. „Не трябва да залитам! Не трябва да залитам!“ Достигам фоайето все още във вертикална позиция и кимвам учтиво на Клайв, докато минавам покрай него, но той не казва и дума. Само ми кимва в отговор, а след това отправя поглед към Джеси, но когато навежда глава, без да поздрави, разбирам, че е видял бясното му изражение. Пуфтя, обвинявайки себе си, качвам се в асансьора и любезно чакам Джеси.
– Трябва да смениш този код – мърморя, докато набирам кода. Само трябва да уведоми охраната и те ще се погрижат незабавно.
Той не ми отговаря. О, много добре му се удава това мълчаливо отношение. Поглеждам нагоре и установявам, че той ме наблюдава отблизо с напълно безизразна физиономия. Сигурна съм, че възнамерява да ми се нахвърли и да ми спретне някакво чукане в стил Джеси. Дали ще бъде вразумяващо чукане или напомнящо чукане? О, вероятно ще бъде извинително чукане. Замаяният ми мозък започва да се наслаждава на мисълта, но в този момент вратите на асансьора се отварят и Джеси излиза преди мен, като ме оставя да го следвам. Бих заложила живота си, че ще ме възбуди и ще ме остави незадоволена.
Той отваря вратата и влиза, без дори да погледне към мен, като разчита, че ще я затворя и ще го последвам в кухнята, където го намирам да вади бутилка вода от хладилника. Той отпива няколко глътки, след което ми я подава.
Не си губя времето да отказвам, преди всичко защото ми се пие, а не защото смятам да се държа добре. Пия вода под внимателния му поглед и поставям празната бутилка на плота, когато свършвам.
– Обърни се! – нарежда той.
Задържам дъха си, а милиони фойерверки започват да се възпламеняват в мен. Изпълнявам заповедта му, като се обръщам с гръб към него, либидото ми започва да пищи, а кожата ми да тръпне. Усещам как топлите му ръце галят рамената ми, стискам зъби и издишам рязко. Той сграбчва ципа на роклята ми и бавно го смъква, а след това прокарва ръце по страните ми, докато я сваля надолу и коленичи зад мен. Потупва глезена ми, аз излизам от роклята и се извръщам назад, за да го видя коленичил.
Той ме поглежда и бавно се изправя на крака, като провлича носа си между гърдите ми, спира се на врата ми и започва да вдишва аромата ми. Моля се наум за него.
Кожата ми гори от допира му. Иска ми се да го сграбча, но знам, че това, което предстои, ще стане при неговите условия.
– Искаш ли да целувам тялото ти, Ава? – пита той нежно.
Дъхът ми засяда в гърлото, когато гласът му започва да вибрира срещу ухото ми и въздишам дълго и тежко.
– Само трябва да кажеш. – Той погалва с устни ухото ми. Коленете ми се разтреперват.
– Да – произнасям задъхано.
– Искаш ли да те чукам, бебче?
– Джеси! – Потрепвам, когато ме погалва между краката.
– Знам. Искаш ме. – Той захапва меката част на ухото ми и сребърните клипсове издрънчават в зъбите му. Потръпвам и започвам да дишам тежко. Желая го отчаяно. Но тогава той се отдръпва и ме оставя като безволева маса от хормони. – Стой там! – заповядва твърдо и тръгва нанякъде.