Все още е облечен в костюма. Отдалечава се от мен, отваря един шкаф и взима нещо от него. Дали ще ме намаже с шоколад? Пулсът ми се ускорява.
Той се връща бавно към мен, докато аз оглеждам тайно стройното му тяло, доволна от твърдата буца в панталона му. Чакам търпеливо, без да протестирам срещу бавното му темпо. Той най-сетне стига до мен и аз усещам топлия му ментов дъх по цялото си тяло, устните му докосват леко бузите ми, очите ми, брадичката ми и накрая се отпускат върху моите.
Въздишам от удоволствие и отварям уста, но той прекъсва целувката ни и започва да се спуска надолу. Тялото ми е обхванато от огън, дишането ми става все по-накъсано. Той гледа нагоре към мен, докато се спуска, носът му се забива в дантелените ми бикини и аз се подпирам на раменете му за подкрепа. Той ми се усмихва и започва да се издига отново, като притиска тялото си към моето.
– Въздействам ти много силно – диша той в ухото ми.
Потръпвам, като се опитвам да овладея дишането си.
– Да, така е.
– Знам, че е така. И това... наистина... ме възбужда. – Той се отдалечава от мен. Какво прави? Ръцете му се повдигат и аз установявам, че държи роклята ми в едната, а в другата... чифт ножици.
Не би го направил. Той бавно отваря ножиците и започва да реже подгъва на роклята ми. След това, много бавно, се насочва към средата, докато аз гледам зяпнала. Изглежда, че ще го направи. Рокля за петстотин паунда? Не мога да го спра или дори да му кажа нещо. Той е прелестен.
Явно не е доволен от това, че е срязал скъпата ми рокля на две и продължава да я кълца на парчета, а след това оставя съсипаната дреха и ножицата върху кухненския плот спокойно и без грам емоция и се обръща с лице към мен.
Едва успявам да промълвя:
– Не мога да повярвам, че го направи.
– Не си играй с мен, Ава! – предупреждава ме той със спокоен и овладян глас. Плъзга ръце в джобовете на панталона си и ме наблюдава отблизо, когато заставам пред него абсолютно смаяна. Вече съм напълно трезва, трезвомислеща, спокойна и слисана от неговата демонстрация на власт.
– Ти – насочвам пръст към лицето му – си луд!
Устните му оформят права линия.
– Точно така се чувствам. Отнеси задника си в леглото!
Какво? Да отнеса задника си в леглото? Този мъж е много повече от неразумен – той е невъзможен. Чувствам как веждата ми се повдига. Ако остана с него, ще се наложи да сложа ботокс, преди да съм навършила двайсет и седем.
– Няма да си легна с теб – врътвам се на пети и напускам кухнята и моя кипящ властен маниак.
Качвам се по стълбите, като стъпвам тежко и пъхтя през цялото време. Бих могла да пищя. Той е един очарователен шибан психар.
Понасям се по коридора и влизам в най-крайната спалня. Мога да избера и някоя друга, но тази ми е любимата и е разположена най-далеч от него. Затръшвам вратата зад себе си и се свивам в прекрасно подреденото легло, което изглежда по същия начин, както във вечерта на приема. Хвърлям всичките луксозни възглавници на пода и забивам разочарованата си глава във възглавницата, като моментално осъзнавам, че тя не мирише на свежа вода и мента и че това легло далеч не е толкова удобно, колкото леглото на Джеси, но все пак ще свърши работа за тази нощ. Утре ще си тръгна. Този мъж е побъркан. Няма никакъв смисъл да се опитвам да направя нещо по мой начин, защото дори ако той се прояви като джентълмен и отстъпи в първия момент, след това прави всичко по свой начин.
– Задник! – мърморя си под носа.
Вратата се отваря широко, светлината от коридора нахлува вътре и аз виждам как силуетът му става все по-голям, докато се приближава към мен. Какво ще ми направи сега? Стомашна промивка?
Той се навежда надолу и ме вдига, без да каже и дума. Ако допусках, че бих постигнала нещо, бих се борила с него. Но не го правя. Позволявам му да ме пренесе в спалнята си и да ме сложи в леглото си.
Лягам по корем и заравям лице във възглавницата, като затварям очи и се преструвам, че не се наслаждавам на аромата, който се носи от чаршафите. Изтощена съм и съм доволна, че предстоят два почивни дни. Мога да спя през цялото време.
Чувам шумоленето и движенията на Джеси, докато се съблича, а след това леглото пропада. Той обхваща кръста ми и без особени усилия ме придърпва към твърдите си гърди. Опитвам се да го ударя, без да обръщам внимание на предупредителното ръмжене, което се носи от него.
– Пусни ме! – казвам рязко, като отлепвам пръстите му от себе си.
– Ава! – тонът му е лишен от каквото и да било търпение. Но това само ме вбесява още повече.
– Утре... ще се махна от тук – отсичам и се повдигам, за да се отместя от него.