– Ще видим. – Той почти се смее, докато ме придърпва обратно и ме притиска към тялото си.
Спирам да се боря. Това е безсмислено усилие. Освен това не мога да потисна безкрайното задоволство, което чувствам, когато ръцете му се увиват стегнато около мен, а дъхът му стопля косата ми.
Въпреки това все още съм бясна.
Двадесет и осма глава
– Време е за ставане, жено. – Носът му докосва моя, когато отварям очи.
Необходими са ми няколко минути, за да задействам мозъка си и на очите си да привикнат със светлината и когато най-накрая успявам да се фокусирам, откривам блестящите му зелени очи да се взират в мен. Аз, от друга страна, искам да спя още. Събота е и имам голяма потребност да спя и да му кажа да се разкара от това легло скоро. Избутвам го настрани и се завъртам на другата страна.
– Не говоря с теб – мърморя и се сгушвам във възглавницата. Той ме удря по задника и ме обръща обратно, като притиска ръцете ми. – Това боли! – Мръщя му се и устните му се извиват в усмивка, но аз не съм в настроение за закачливия Джеси тази сутрин.
Той ме покрива цялата с тялото си и гледа лицето ми внимателно. Би трябвало да вдигна коляно и да го изритам там, където ще го заболи.
– Днешният ден може да премине по един от следните два начина – информира ме той. – Може да спреш да бъдеш неразумна и да прекараме един приятен ден заедно или да продължиш да се държиш като непокорна малка изкусителка, но тогава ще бъда принуден да те вържа за леглото и да те гъделичкам, докато не загубиш съзнание. Какво да бъде, бебче?
Аз? Неразумна? Ченето ми увисва, докато той ме гледа с интерес. Наистина ли мисли, че няма да го предизвикам?
Повдигам глава така, че съм съвсем близо до небръснатото му дразнещо привлекателно лице.
– Начукай си го! – казвам бавно и ясно, като го карам да се оттегли и да се опули на моята безочливост. Чувствам се засрамена от себе си, но той предизвиква най-лошото у мен със своята неразумност.
– Внимавай с езика!
– Не. Какво си мислеше, че ще постигнеш, като накара онзи охранител да ме следи? – Този малък спомен току-що изникна в сънливия ми мозък. Но ако аз съм права и той се е уговорил с охранителите да ме следят, тогава наистина ще побеснея.
– Ава, просто исках да съм сигурен, че си в безопасност. – Той отпуска глава надолу и започва да хапе долната си устна. – Тревожа се, това е всичко.
Тревожи се? Познава ме по-малко от месец и вече е развил такова силно чувство за защита и притежание. Преследва ме навсякъде, вади ме от равновесие, реже роклите ми и ми забранява да пия.
– Аз съм на двайсет и шест години, Джеси.
Той втренчва поглед в мен. Очите му отново са тъмни.
– Защо облече тази рокля?
– За да те вбеся – отговарям честно и се размърдвам, но напразно. Няма да постигна нищо.
– Но ти не знаеше, че ще ме видиш. – Веждата му се повдига. Наистина ли мисли, че съм облякла тази рокля за някой друг?
– Въпросът е принципен – мърморя. Искам да спечеля този спор, въпреки че той не го знае. – Дължиш ми една рокля.
Той се усмихва и почти ме ослепява.
– Ще го включим в списъка с нещата за правене днес.
Какъв списък ще бъде това? Точно сега искам да спя. А той би могъл да ме събуди по друг начин. Гърча се под него, а веждите му се повдигат в изненада.
– За какво е всичко това? – пита той и безочливо се опитва да потисне усмивката си.
Добре, сега вече знам точно какво прави. Опитва се да ме отхвърли, точно както направи снощи и както направи точно преди да изляза. Това ще бъде неговото наказание за моя отказ. Той е сладък. Това е най-лошото нещо, което би могъл да направи.
– Няма нужда да се грижиш за моята безопасност – настоявам, като се опитвам да се измъкна изпод тялото му. Може да ме предизвиква, колкото си иска.
– Правя го, защото ме интересуваш – казва той, докато аз се отдалечавам от отпуснатото му върху леглото тяло.
Пука ли му? Искам да ме обича, не да го е грижа за мен. Отправям се към банята и затварям вратата. Имам чувството, че сърцето ми бавно се пропуква.
Измивам лицето си и се пресягам за четката на Джеси, но установявам, че има още една на поставката. „Ха!“ Изстисквам паста отгоре ù и се приготвям да се мия, когато хвърлям поглед към душа и забелязвам шампоана и балсама ми на полицата, както и самобръсначката, и душ-гела. Пренесъл е нещата ми тук ли? Докато си мия зъбите, отварям вратата към спалнята и виждам Джеси, който е легнал по корем и е забил лице във възглавницата. Минавам покрай него, отивам в гардеробното и почти се давя с пастата за зъби, когато виждам някои от дрехите ми да висят там.