Той е преместил нещата ми. Аз нямам ли думата? Може и да го обичам, но го познавам едва от няколко седмици. Преместил е нещата ми. Какво означава това? Дали иска и аз да се грижа за него? Е, добре, ако е така, може да се разкара още сега! По-скоро се опитва да ме контролира.
– Проблем ли?
Извръщам се с четка за зъби, висяща от устата ми и откривам, че Джеси изпълва врата и ме гледа неспокойно. Не съм виждала този поглед преди. Оглеждам тялото му и се възхищавам на стегнатите му мускули, а той се подпира на рамката с двете си ръце. Бързо пренасочвам вниманието си встрани от разсейващата му гръд в момента, в който си припомням защо съм в гардероба. Ломотя някакви неразбираеми думи през пяната в устата си, докато продължавам да четкам зъбите си.
– Съжалявам, би ли повторила? – Устните му се извиват в усмивка и аз вадя четката от устата си.
Много добре знае какво ме тревожи. Ломотя отново, без четката за зъби в устата ми, думите ми са малко по-ясни, но пяната все още затруднява речта ми.
Той извърта очи, повдига ме и ме отнася в банята.
– Плюй! – командва той, като ме оставя права.
Измивам всичката паста от устата си и се обръщам към моя неразумен властен маниак.
– Какво е това? – махвам с ръка, като се опитвам да обхвана всичко.
Той стиска устни, потиска усмивката си и се навежда напред, като облизва малко останала паста за зъби от устата ми, а топлият му език се плъзга бавно по долната ми устна.
– Готово. Кое какво е? – Той леко близва слепоочието ми, изпуска топлия си дъх в ухото ми и аз се стягам, когато се протяга и пъха ръка между краката ми, като праща тръпки от удоволствие по цялото ми тяло.
– Не! – отблъсквам го. – Няма да ме манипулираш с твоята божествена привлекателност.
Той се ухилва закачливо.
– Мислиш, че съм бог?
Намусвам се и се обръщам към огледалото. Джеси бързо свежда глава до моето ниво, но аз съм готова да скоча през прозореца, преди да му позволя да ме притисне до стената.
Той плъзга ръка около кръста ми, притегля ме към гърдите си и се навежда надолу, така че отпуска брадичка на рамото ми. Изучава отражението ми в огледалото, притиска възбудения си член към задника ми и започва да върти бедра, а аз отпускам ръце и се хващам за мивката.
– Нямам нищо против да бъда твоят бог – шепти той дрезгаво.
– Защо нещата ми са тук? – питам отражението му в огледалото, като принуждавам тялото си да се стегне и не се поддавам на въздействието му.
– Пренесох ги от Кейт по-рано. Мислех, че може да останеш няколко дни.
– Аз имам ли думата?
Той отново започва да върти бедра и ме кара да стена.
– Някога имала ли си?
Клатя глава към него в огледалото и единия край на устните му се повдига в игрива усмивка, докато той продължава да движи бедра зад мен. Няма да си позволя да реагирам, защото знам, че отново ще ме остави незадоволена. И каква игра играе Кейт, като позволява на всички тези мъже да ровят в нещата ми? В гардероба има много повече дрехи, отколкото са ми нужни за два дни. Каква игра играе той?
– Приготви се, жено! – Той целува врата ми и ме шляпва по задника. – Ще те изведа. Къде би искала да отидем?
Поглеждам го смаяна.
– Аз ли избирам?
Той свива рамене.
– Трябва да ти позволявам да правиш нещата по твоя начин от време на време. – Поглежда ме с безизразно лице. Напълно сериозен е.
Би трябвало да приема предложението му, докато все още е толкова разумен, но аз съм подозрителна. След реакцията му от миналата нощ, след като сряза роклята ми и след мълчаливото му отношение към мен, аз съм объркана защо изведнъж е толкова уравновесен и стабилен.
– Е, какво би искала да правим? – пита той.
– Да отидем до Камдън37 – предлагам, готова за отказ. Мъжете мразят типичната за това място блъсканица и обикалянето по магазини и пазари.
37 Camden Town, познат още като Квартала на ексцентриците, е квартал в Лондон, известен със своята живописна архитектура, с множеството концерти и културни прояви, които се организират в него, със самобитните малки магазинчета, шарени пазари и безброй кръчми и клубове. В квартала има плавателен канал, по който може да се направи разходка с лодка, тук се намира красивият Риджънтс парк, а съвсем наблизо е разположен и лондонският зоопарк. Б.пр.
– Добре. – Той тръгва към душа и ме оставя на мивката да се чудя къде изчезна моят предизвикателен властен маниак.
* * *
Слизам по стълбите и чувам някъде долу гласа на Джеси, който говори по телефона. Влизам в кухнята и на мига ми потичат лиги. Изглежда толкова прекрасен в износени дънки и тъмносиня тениска, яката на която е изправена нагоре в стил Джеси. Обръснат е и е сложил гел на косата си. Наистина е неприемливо красив и неприемлив във всяко друго отношение.