– Разсейва те от какво?
Джеси продължава да ме гледа.
– От теб.
Мръщя се. Очевидно в момента не тича много, защото прекарва повечето си време да ме мачка.
– Защо трябва да се разсейваш от мен?
– Защото, Ава... – той въздиша. – Изглежда не мога да стоя далеч от теб, нито пък мога да спра да се тревожа, а не искам – в тона му прозира чувство на недоволство. От мен ли е недоволен, или от себе си?
Сервитьорката сервира кафетата и се мотае известно време, но не получава друга главозамайваща усмивка. Той е съсредоточил цялото си внимание върху мен. Изказването му е горчиво и сладко. Очарована съм, че не може да стои далеч от мен, но съм и обидена, че това го тревожи.
– Защо това те безпокои? – питам равнодушно, бъркам капучиното си и се моля наум за задоволителен отговор. Но след като минава известно време и той все още не ми е отговорил, поглеждам нагоре и виждам как мислите му препускат със сто километра в час и как хапе долната си устна.
Най-накрая въздъхва шумно и поглежда надолу.
– Безпокои ме, защото имам чувството, че губя контрол. – Той отново ме поглежда, като ме пронизва със зеления си поглед. – А чувството, че нямам контрол е нещо, което не понасям добре, Ава. Не и когато ти си замесена.
Дали признава, че е напълно неразумен властен маниак? Очевидно е, че не се справя, когато не му се подчинявам – имам сериозни доказателства за това.
– Ако си по-разумен, няма да имаш чувство, че губиш контрол. Такъв ли си с всичките си жени?
Той се опулва, след което присвива очи.
– Никога не ми е пукало достатъчно за някоя, за да се чувствам по този начин. – Той повдига кафето си. – Но е абсолютно закономерно да намеря най-упоритата и предизвикателна жена на планетата и да...
– Я дразня и контролирам? – Повдигам вежди към него и той се намръщва още повече. – Какви бяха другите ти връзки?
– Не съм имал връзки. Не си падам по обвързването. Бездруго нямам време.
– Посвещаваш доста време да ме преследваш – изтърсвам над чашата с кафе. И ако това не е обвързване, тогава не знам какво е.
Той клати глава.
– Ти си различна. Казах ти, Ава. Бих прегазил всеки, който се опитва да застане на пътя ми. Дори теб.
Закуската ни пристига. Мирише божествено. Започвам да се тъпча и премислям думите му.
– Защо да съм различна? – питам с тих глас.
– Не знам, Ава – казва той спокойно, докато реже парче сьомга.
– Излиза, че не знаеш нищо, нали? – Това е всичко, което той казва, когато се опитвам да установя защо се опитва да контролира всичко. Аз възпламенявам „всякакви чувства“. Какво би трябвало да правя с всичко това?
– Знам, че никога не съм искал да чукам жена повече от веднъж. С теб обаче наистина го искам.
Отдръпвам се ужасена и почти се давя с парче препечен хляб.
Поне има приличието да изглежда готов да се извини.
– Прозвуча ужасно. – Той оставя вилицата си, затваря очи и разтрива слепоочията си. – Това, което се опитвам да кажа, е, че... никога не ми е пукало достатъчно за някоя жена, за да искам нещо повече от секс... Преди да срещна теб. – Започва да притиска слепоочията си още по-силно. – Не мога да го обясня, но ти го усещаш, нали? – Той ме поглежда и аз съзирам в очите му отчаяна нужда да получи потвърждение. – Когато се запознахме, ти го почувства.
Усмихвам се леко.
– Да, почувствах го. – И никога няма да го забравя.
Изражението му се променя на мига и той отново се усмихва.
– Изяж си закуската! – Той сочи чинията ми с вилица и аз решавам, че ще преживея и без да науча това, което толкова отчаяно искам да знам. След като самият той не е наясно, шансът аз да разбера е доста малък. Ще ми бъде ли по-лесно да се справя с него, ако знам какво го кара да се отнася така с мен? Може никога да не разбера, независимо че той просто ми каза – не с толкова много думи, – че иска повече от секс, нали? Значи го е грижа за мен. А дали грижата е равна на контрола? Наистина ли никога не е имал връзка? Не мога да повярвам дори за секунда. Жените се хвърлят в краката на този мъж. Не е възможно само да ги е чукал. Боже, ако никога не е чукал жена повече от един път, колко ли жени е чукал? Отварям уста да задам този въпрос, но се спирам. Искам ли да знам?
– Трябва да ти купим рокля за годишнината на имението – заявява той, опитвайки се да ме разсее от потискащите мисли и въпроси. Сигурна съм, че знае какво мисля.
– Имам достатъчно рокли – звуча напълно лишена от ентусиазъм, което е добре, защото е истина. Само донякъде съм успокоена от факта, че Кейт също ще бъде там и ще ми помогне да преживея гадните погледи и многозначителните забележки на Сара. Дали е чукал и нея? Предполагам, че е възможно, при положение че чука жените само по веднъж. Мисълта ме кара да забода ножа в закуската си прекалено рязко.