Той се мръщи.
– Трябва ти нова рокля. – Това е онзи тон, който ме предизвиква да му се противопоставям.
Въздъхвам при мисълта за още един спор на тема гардероб. Имам повече от достатъчно рокли и без да купувам нова. Освен това, дори да нямах, щях да измисля нещо само за да не се налага да пазарувам с Джеси.
– Така или иначе ти дължа една. – Той се протяга през масата и прибира кичур коса зад ухото ми.
Да, наистина ми дължи една рокля, но аз не я искам, защото се съмнявам, че ще имам думата при избора ù.
– Ще ми дадеш ли възможност да я избера сама?
– Разбира се. – Той оставя ножа и вилицата в чинията си. – Не съм толкова властен.
Едва не изпускам приборите си.
– Джеси, ти наистина си много специален – влагам в тона си всичката сладост, която заслужава подобно изявление.
– Не толкова специален, колкото си ти. – Той ми намига. – Готова ли си за Камдън, скъпа?
Кимам и вадя портмонето си от чантата, а той ме гледа с объркан поглед. Слагам двайсетачка под солницата и наблюдавам как той става с ненужно пуфтене, бърка в джоба си и заменя моите пари с негови, взима портмонето от ръката ми и прибира банкнотата вътре.
„Властен маниак!“
Телефонът ми започва да танцува по масата, но преди дори да помисля да го вдигна, Джеси го измъква изпод носа ми.
– Ало? – отговаря той.
Поглеждам го невярващо. Наистина ли няма никакви маниери. И кой се обажда все пак?
– Госпожо О’Ший? – казва той хладно.
Ченето ми увисва. Не! Не и майка ми! Опитвам се да измъкна телефона от ръцете му, но той се отдалечава от мен с дяволита усмивка на вбесяващо красивото му лице.
– Имам удоволствието да бъда с вашата прекрасна дъщеря – информира той майка ми. Обикалям масата, но той тръгва в друга посока, като ми се мръщи.
Стискам зъби и усилено започвам да махам с ръка към него, но той просто повдига вежди и клати глава бавно.
– Да, Ава много ми е говорила за вас. Ще очаквам да се запознаем.
О, вбесяващ кретен! Въобще не съм споменавала за родителите си пред Джеси и определено не съм споменавала на тях за него. О, Боже, точно от това имам нужда сега. Мръщя се към него и посягам, но той се отдръпва.
– Да, ще ви я дам. Беше ми приятно да си поговорим.
Той ми подава телефона и аз го сграбчвам от ръката му с ожесточен замах.
– Мамо?
– Ава, кой беше това? – майка ми звучи толкова изненадано, колкото би следвало да бъде. Предполага се, че аз съм млада, свободна и необвързана жителка на Лондон, а сега някакъв странен мъж вдига телефона ми. Присвивам очи към Джеси, който изглежда доста доволен от себе си.
– Просто приятел, мамо. Какво има?
Джеси се хваща за сърцето и ми отправя наранен поглед, но разтревоженото му изражение не съвпада с неговата игрива постъпка – ни най-малко. Чувам как майка ми пъхти неодобрително.
– Мат ми се обади – заявява тя равно.
Извръщам се с гръб към Джеси и се опитвам да прикрия ококорения си поглед. Защо Мат се е обаждал на майка ми? По дяволите! Не мога да говоря за това сега, не и пред Джеси.
– Мамо, може ли да ти се обадя по-късно? В момента съм в Камдън, шумно е. – Погледът на Джеси дълбае дупка в гърба ми и главата ми потъва в раменете.
– Да, просто исках да ти кажа това. Той се държа приятелски, което не ми изглеждаше много добре. – Тя явно е разгневена.
– Ще ти се обадя по-късно.
– Добре, и запомни, безгрижни забавления – добавя тя. Това е крещящо напомняне за моя статус – какъвто и да е той.
Обръщам се към Джеси и установявам, че изражението му, точно както предполагам, е много недоволно.
– Защо го направи? – крещя.
– „Просто приятел“? Често ли позволяваш на приятелите си да те чукат до забрава.
Раменете ми увисват в израз на поражение. Той постоянно променя определението на нашата връзка и това не ми дава мира. Той ме чука, грижа го е за мен, контролира ме...
– Да нямаш мисия да направиш живота ми, колкото е възможно по-труден?
Поглежда ме нежно.
– Не – казва той тихо. – Съжалявам.
Мили Боже, дали това е пробив. Дали току-що се извини за това, че е задник? Сега съм по-смаяна дори от мига, в който той взе телефона ми и поздрави майка ми все едно са стари приятели.
– Забрави за това! – въздъхвам и прибирам телефона в чантата. Тръгвам по улицата към канала и след секунда ръката му е върху раменете ми. Горката ми майка вероятно проглушава ушите на баща ми в този момент. Знам, че ме очакват двайсет въпроса по-късно. Колкото до Мат... Е, добре, знам каква игра играе той. Опитва се да омилостиви родителите ми, мазният усмихнат червей. Но ще бъде горчиво разочарован. Родителите ми определено не го харесват и не биха искали да се събера отново с него.