Прекарваме остатъка от сутринта и голяма част от следобеда в Камдън. Харесвам това място – разнообразието е най-хубавото нещо, което Лондон е в състояние да предложи. Бих могла да се мотая с часове из павираните задни улички, по пазарите и в конюшните. Джеси ме оставя да се мотая в отделенията за конете, но не се отдалечава от мен и постоянно ме докосва. Толкова съм доволна, че се извиних.
Минаваме по улицата със заведения за хранене и аз вече не мога да понасям жегата. Не че е толкова горещо, но с всички тези туристи и цялата блъсканица ми става душно. Свалям чантата и събличам жилетката с намерението да я вържа на кръста си.
– Ава, на роклята ти ù липсва голямо парче.
Обръщам се с усмивка и виждам как гледа свъсено към изрязаната част на роклята ми. Какво ще направи? Ще ме съблече и ще я среже ли?
– Не, такъв е моделът – уведомявам го, връзвам жилетката на кръста и отново прехвърлям чантата през врата си. Той ме завърта и дърпа жилетката нагоре в опит да скрие оголената плът.
– Ще спреш ли? – смея се и се извивам, за да се освободя.
– Нарочно ли го направи? – пита, като разтваря голямата си ръка в средата на гърба ми.
– Ако настояваш за дълги поли и пуловери с поло яка, предлагам да си намериш някоя на твоята възраст – мърморя, когато ме води през тълпата с ръка, плътно закриваща гърба ми.
Спечелвам сръчкване в ребрата с дързостта си. Следващия път сигурно ще ме облече в бурка38.
38 Бурка – свободна дреха, широко разпространена в арабския свят, която покрива почти цялото тяло и главата на жените. Б.пр.
– На колко години смяташ, че съм? – пита той невярващо.
– Ами, не знам, нали така? – връщам му топката. – Искаш ли да ми спестиш чуденето?
Той се мръщи.
– Не.
– Не, сигурна съм, че не искаш. – Нещо привлича вниманието ми, докато мърморя. Бързо се отклонявам към магазинче, пълно с ароматни свещи и всевъзможни хипарски неща, а Джеси ругае зад мен, докато си проправя път през тълпата, за да не изостава.
Успявам да стигна до магазинчето. Зад щанда стои момче, издържано в ню ейдж стил с плитчици и безброй обици.
– Здравейте! – Усмихвам се и се пресягам към една платнена чанта на полицата.
– Добър ден! – казва той. – Искате ли да ви помогна с това? – Присъединява се към мен пред полицата и ми помага да сваля чантата.
– Благодаря – чувствам топлата длан на Джеси отново на гърба си, докато отварям чантата и вадя съдържанието ù.
– Какво е това? – пита Джеси и поглежда през рамото ми.
Това – разклащам дрехата – са тайландски рибарски панталони.
– Мисля, че ти трябва по-малък номер. – Мръщи се той, докато разглежда огромното парче черен материал в ръката ми.
– Има само един номер.
Той се смее.
– Ава, в тези може да влязат десет жени с твоя ръст.
– Те се увиват около тялото. Един размер става на всички. – От месеци смятам да заменя моите поизносени тайландски панталони.
Той се премества настрани, без да отмества ръката си и гледа панталоните със съмнение. Несъмнено изглеждат като ушити за най-дебелия мъж на света, но веднъж след като успееш да им хванеш цаката при обличането, са много удобни за дните, в които решиш да мързелуваш у дома.
– Ето, нека ви покажа! – Собственикът на магазина взима панталоните от ръцете ми и коленичи пред мен.
Усещам как ръката на Джеси се стяга на гърба ми.
– Ще ги вземем – отсича той.
О, ето го отново!
– Имате нужда от демонстрация – казва весело момчето, като поднася дрехата към краката ми.
Повдигам единия крак и стъпвам в панталоните, но усещам как Джеси ме повдига и ме отмества леко назад. Отправям му предупредителен поглед. Държи се нелепо.
– Имате невероятни крака, госпожице – казва младежът.
Присвивам се.
– Благодаря.
– Дайте ми това! – Джеси взима панталоните, след което ме извръща с гръб към щанд, пълен със свещи. Докато клати глава и мърмори под нос, той коленичи на един крак и разтваря панталоните. Усмихвам се мило на младежа, който явно не обръща внимание на поведението на Джеси. Може би е някъде твърде далеч, за да забележи. Пъхам крака в крачолите и надигам панталоните, докато Джеси държи двете провиснали страни, а бръчката на челото му се задълбочава. Горкият!
Бързо поемам връзките от страх, че продавачът може да се намеси.
– Ето така, виждаш ли? – подгъвам панталоните и ги връзвам отстрани.
– Чудесно – подсмихва се Джеси, докато ги гледа объркано. Очите му намират моите и аз се усмихвам широко. Той клати глава, а очите му блестят. – Искаш ли ги?