Развързвам ги и ги събувам под внимателния поглед на Джеси.
– Аз ще ги платя – уведомявам го.
Той извърта очи, сумти невярващо и вади пачка пари от джоба си.
– Колко струват тези огромни панталони? – пита той младежа.
– Само десетачка, приятел.
Сгъвам ги и ги напъхвам в чантата.
– Аз ще платя тези панталони, Джеси.
– Така ли? – Той повдига рамене и подава някаква банкнота на младежа.
– Честито! – казва той и прибира парите в чантичката, която виси на кръста му.
– Хайде!
– Не трябваше да притесняваш горкото момче – казвам. – И исках аз да си ги купя.
Той ме притегля към себе си и притиска устни към слепоочието ми.
– Млъквай!
– Ти си непоносим.
– А ти си красива. Може ли да те заведа у дома сега?
Поклащам глава към моя мъж с труден характер.
– Да. – Краката ме болят, а трябва да призная, че той прояви голяма търпимост към мързеливото ми скитане днес. Беше абсолютно разумен.
Позволявам му да ме води през тълпата, докато излизаме от някаква препълнена алея. Бумтежът на тежка техно музика буквално наранява ушите ми. Оглеждам се и виждам неонови светлини да мигат от тъмнината на някакъв търговски център, на входа на който се събират много хора. Никога не съм идвала тук, но мястото е известно с магазините си за ексцентрично облекло и необичайни аксесоари.
– Искаш ли да разгледаш?
Поглеждам към Джеси и установявам, че той е проследил погледа ми към входа на центъра.
– Мислех, че искаш да се приберем у дома.
– Може да погледнем набързо. – Тръгваме към входа и влизаме в слабо осветено място.
Музиката гърми в ушите ми още от вратата, а първото нещо, което забелязвам, са две танцьорки, екипирани в напълно прозрачно бельо, които изпълняват някакви смайващи движения на висящ метален балкон. Не мога да се спра и се вторачвам в тях. Джеси ме насочва към ескалатор, който ни повежда към недрата на центъра. Когато слизаме, съм заслепена от всевъзможни флуоресцентни дрехи в най-различни цветове и форми.
– Това не е дантела, нали? – Замисля се той, когато ме вижда да гледам глупаво към минижуп с метални шипове, които стърчат от подгъва.
– Дантела? Не, не е – съгласявам се. – Дали някой носи подобни неща?
Той се смее и кима към някакви хора, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще припаднат от вълнение. Те вероятно имат милиони обеци. Аз съм напълно завладяна от заобикалящата ме среда, докато обикаляме лабиринта от стоманени коридори и слизаме по някакви стълби и най-накрая се оказваме притиснати отвсякъде от... секс играчки. Свивам се. Музиката е по-силна и напълно вулгарна. Зяпвам, когато чувам как някаква побъркана жена пищи от дансинга, че иска да смуче нечий пенис, докато облечена в кожа господарка трие чатала си нагоре-надолу по метален кол. Не съм някоя тесногръда пуританка, но смятам, че това е прекалено. Ние сме в отделението за възрастни, а аз се чувствам изключително неудобно. Поглеждам нервно към Джеси.
Очите му блестят и от изражението му личи, че се забавлява.
– Шокирана ли си? – пита.
– Малко – признавам. Не толкова много от стоките, колкото от отрупаната с обеци татуирана особа в ъгъла, която на практика е гола, ако изключим двайсетсантиметровите платформи на краката ù, и която извършва някои напълно незаконни движения. Това е, което напълно ме изумява.
Дали Джеси се впечатлява от всички тези неща?
– Малко е прекалено, нали? – казва той замислено и ме издърпва към стъклен стелаж. Въздишам облекчено при неговото изказване.
– Леле! – изтърсвам, в момента, в който заставам лице в лице с огромен вибратор, украсен с диаманти.
– Не се вълнувай много! – шепти Джеси в ухото ми. – Нямаш нужда от това.
Оставам с отворена уста, а той се смее тихо.
– Не знам, изглежда доста интересно – отговарям замислено.
Сега той зяпва шокирано.
– Ава, по-скоро ще умра, преди да ти позволя да ползваш нещо подобно. – Той хвърля отвратен поглед към обидния обект. – Няма да те деля с никого и с нищо, дори и с някакъв уред на батерии.
Смея се. Дали би смачкал вибратор? Липсата му на разум минава всякакви граници. Той поглежда към мен и ми се усмихва дяволито.
– Обаче мога да си харесам някакви белезници – добавя тихо.
– Това не те възбужда, нали? – Соча към помещението, след което накланям глава настрани.
Той ме гледа с топли очи, придърпва ме към себе си и нежно целува челото ми.
– Има само едно нещо на света, което ме възбужда. И аз го обичам в дантели.
Топя се от облекчение и поглеждам към мъжа, когото обичам толкова много, че боли.
– Заведи ме у дома.