Целувам го с обожание, а той се отпуска отгоре ми, като продължава да държи крака ми върху рамото си, прониква все по-дълбоко в мен, освобождава всичко, което има, и започва да стене от чисто грубо удоволствие.
Нежелана влага замъглява очите ми и аз полагам огромни усилия да я спра. Не искам сълзите да съсипят момента. Той продължава да приема благоговейната ми целувка, като посреща бавните движения на езика ми. Опитвам се да му кажа нещо с тази целувка. Отчаяно искам да я разпознае.
„Обичам те!“
Той прекъсва целувката и се отдръпва намръщен.
– Какво има? – пита тихо, а гласът му е пълен с тревога.
– Нищо – отговарям прекалено бързо и умствено проклинам проклетата си ръка, която се премества на тила му. Той се взира в очите ми и аз отстъпвам с въздишка. – Какво беше това? – питам, докато той се движи бавно в мен.
– Кое? – объркването в гласа му е явно. Изритвам се за това, че съм отворила голямата си уста.
– Имам предвид аз и ти... – Внезапно започвам да се чувствам глупаво и искам да се оттегля под завивките.
Погледът му става нежен и той бавно извърта таза си.
– Просто ти и аз – казва така, сякаш наистина е толкова просто. Целува ме нежно и освобождава крака ми. – Добре ли си?
– Да – отговарям по-грубо, отколкото възнамерявам. Толкова ли е дебелокож този мъж, че да не може да види влюбена жена, когато тя лежи под него?
„Ти и аз, аз и ти.“ Това е толкова очевидно. Не виждам някой друг с нас в леглото. Извивам се под него и той присвива потъмнелите си очи към мен.
– Трябва да пишкам – казвам с най-убедителния си „не съм бясна“ тон. Провалям се ужасно.
Той захапва долната си устна и ме оглежда подозрително, но вади пениса си и неохотно ме освобождава изпод себе си. Пресягам се, за да разкопчея сутиена си, преди да отида в банята и да затворя вратата.
Защо не мога просто да го кажа? Трябва да се отърва от думите, които ми причиняват толкова много агония. Той сигурно знае как се чувствам. Та аз падам в краката му без колебание. Дори за миг не вярвам, че не е разпознал признаците.
Стискам с ръце плота и въздишам тежко. Не планирах да се озова в такава ситуация, но ето, че съм тук и сега сърцето ми е застрашено. Мисълта за живот без него... Вдигам ръка и разтривам гърдите си. Самата идея кара сърцето ми да се свива от болка.
Подскачам, когато вратата се отваря и той влиза вътре гол и зашеметяващо великолепен. Застава зад мен, хваща кръста ми с ръце и поставя брадичка на рамото ми. Гледаме се дълго време.
– Не се ли сприятелихме? – пита ме с леко смръщване на красивото му чело.
– Да. – Свивам рамене. Бях очаквала по-голямо възмездие от това, което току-що получих. Той наряза забранената рокля, но като се вземе предвид всичко, се държа доста разумно днес.
– Тогава защо се цупиш?
– Не се цупя – казвам. Аз съм прекалено чувствителна. Очевидно е, че се цупя, по дяволите.
Той клати глава с дълга уморена въздишка и се притиска към задника ми. Отново е възбуден. Ще ме отклони от цупенето ми с неговите неразумни сексуални манипулации.
– Ава, ти си най-объркващата жена, която съм срещал.
Очите ми се опулват от нахалството му. Той мисли, че аз съм объркваща, така ли? Устата му се сключва върху шията ми и горещината плъзва по кожата ми.
– Криеш ли нещо от мен по някаква причина, жено?
– Не – шептя. Никога не съм крила нищо от него. Отдавам му се безрезервно и с готовност всеки път. Понякога е нужно нежно да ме убеждава, но накрая той получава каквото иска.
Пресяга се и започва бавно да движи дланта си между бедрата ми. Съвършеното триене в съвършения ритъм. Задържам погледа му в огледалото. По дяволите, отново съм готова за него. Отпускам глава назад и му давам перфектен достъп до шията си. Езикът му прокарва огнена пътека нагоре и около чувствителната вдлъбнатина под ухото ми.
– Отново ли го искаш? – шепне в ухото ми, докато разтрива сърцевината ми.
– Нуждая се от теб.
– Бебче, тези думи ме правят толкова щастлив. Винаги ли?
– Винаги – потвърждавам.
Той изръмжава одобрително.
– Мамка му, трябва да бъда в теб. – Той издърпва таза ми и се намества на входа ми, след което нахлува в мен с пронизителен вик, който отеква в голямата баня.
– Мамка му, Джеси! – облягам се на плота и се стягам за яростната атака.
Той тласка тялото си напред.
– Внимавай... с... езика!
Подложена съм на неуморна отчаяна серия от наказателни удари, докато той крещи като луд, дърпа ме назад и ме пронизва до най-мъчителни дълбини. Главата ми се върти, тялото ми е наранено и не съм на себе си от най-силния, болезнен и приятен наркотик, какъвто е Господин Предизвикателен.