Отпускам изтощената си глава и ръцете му се преместват на раменете ми.
– Гледай ме! – крещи той и ме пронизва с целенасочен тласък. Поемам рязко въздух, вдигам натежалата си глава и срещам погледа му в огледалото, но ми е трудно да се съсредоточа. Ръцете ми се мъчат да ме задържат, докато той се удря в задника ми с продължителни стонове. Бръчката му е дълбока, а мускулите на врата му са изопнати. Настойчивият, свиреп секс господар се е върнал.
– Никога няма да криеш нищо от мен, нали, Ава? – изревава между два задъхани тласъка.
– Да, никога!
– И никога няма да ме напуснеш, нали?
О, ето отново започваме. Целият този кодиран секс разговор разбърква ума ми повече от застрашителното нападение, на което е подложено тялото ми.
– Къде бих могла да отида, мамка му? – крещя безсилно при следващото безмилостно нахлуване.
– Езикът! – изревава той бързо. – Кажи го, Ава!
– Боже! – крещя. Коленете ми поддават и той бързо ме хваща за кръста, за да не падна. Светът ми заглъхва напълно, щом яхвам вибрацията на вълните, които се движат през мен толкова грубо, че мисля, че е възможно сърцето ми да е спряло от шок.
– Господи! – Той се срива по гръб на пода и отпуска ръце встрани от тялото си. Аз лежа напряко на тялото му с гръб към него. След малко той ме повдига и ме намества върху себе си. Умът ми е каша, а горкото ми тяло се чуди какво се случи току-що, по дяволите. Ако изобщо е имало някога вразумяващо чукане, това е то.
– Аз съм тотално нае... – хлопвам уста, докато не съм заслужила още едно наказание, но той все пак вдига ръка, намира хълбока ми и впива леко пръсти. – Хей! – оплаквам се. Потиснала съм порива. Това е подобрение.
Той ме прегръща и вдишва във врата ми.
– Не го каза.
– Какво? Че няма да те напусна ли? Няма да те напусна. Щастлив ли си?
– Да, но нямах това предвид.
– Какво имаше предвид?
Той вдишва дълбоко в ухото ми.
– Няма значение. Искаш ли пак?
Едва поемам дъх. Знам, че няма да мога да кажа „не“, най-малкото той няма да ми позволи. Усещам леко трепване от приглушен смях под мен.
– Абсолютно. Не мога да ти се наситя – запазвам тона си твърд и сериозен.
Джеси замръзва под мен, но после ме стисва като в менгеме.
– Радвам се. Аз изпитвам съвсем същото. Но сърцето ми преживя достатъчно през последните двадесет и четири часа с твоето предизвикателство и липса на подчинение. Не знам още колко може да поеме.
– Сигурно е от възрастта ти.
– Хей, жено! – Той ни извърта и аз се озовавам с лице към пода на банята, а Джеси е върху мен. Той захапва ухото ми и издишва в него. – Възрастта ми няма нищо общо. – Той хапе още малко меката част на ухото ми, докато аз се гърча под него. – Ти си виновна! – казва и сграбчва хълбока ми.
– Не! – пищя и правя напразен опит да се освободя. – Добре, предавам се.
– Иска ми се да го правеше – ръмжи той и ме пуска.
– Дъртак – промърморвам ухилена.
Изправя ме на крака със светкавична скорост, подпира ме на стената и вдига ръцете ми над главата. Цупя устни, за да потисна смеха.
– Предпочитам бог – уведомява ме той и ме изненадва със спираща сърцето целувка, докато ме притиска с тялото си към стената. – Наистина не мога да ти се наситя, жено.
Усмихвам се.
– Ти си моята изкусителка. – Той обхожда лицето ми с устните си и аз въздъхвам. – Гладна ли си? – пита.
– Да. – Всъщност съм прегладняла.
– Добре. – Усмихва се. – Чуках те, а сега ще те нахраня – притиска ме под ръката си и ме повежда извън банята. – Сложи си дантела! – казва тихо. Отива до гардероба и след минута се връща в долнище от пижама в зелено райе. Усмихвам се. Обичам зелено. – Ще се срещнем в кухнята. Става ли?
– Става – потвърждавам тихо. Той намига, излиза от стаята и ме оставя да търся дантелата си.
Оглеждам се за саковете ми, но не ги откривам, затова влизам в гардеробното. Там са само роклите и обувките ми. Той каза няколко дни. Тук има дрехи за повече от няколко дни и всичките висят грижливо окачени. Усмихвам се при мисълта, че Джеси е освободил място за мен в огромния си гардероб.
Слизам до кухнята, все още увита в кърпата и откривам Джеси пъхнал глава в хладилника.
– Не мога да намеря нещата си – уведомявам вратата на хладилника.
Главата му изскача иззад хладилника, а очите му бягат нагоре-надолу по увитото ми в кърпа тяло.
– Ще се задоволя с голота – казва, затваря вратата и тръгва бавно към мен с буркан фъстъчено масло. – Кати е в почивка и хладилникът е празен. Ще поръчам нещо. Какво искаш?
– Теб – ухилвам се.
Той се усмихва, протяга ръка и издърпва кърпата от мен, хвърля я настрана и прокарва оценяващ поглед по голото ми тяло.