– О, знаеш го. Луд по голф, луд по бадминтон, луд по крикет. Ако не води активен живот, ще полудее.
– По-добре е, отколкото да седи по цял ден – казвам. Взимам чаша от шкафа и отивам до хладилника.
– Той вдигна такъв шум, че напускаме града, но знаех, че ще бъде мъртъв след няколко години, ако не го измъкна. Сега не мога да го вържа на едно място за нищо на света. Винаги нещо се случва с него.
Отварям хладилника – няма мляко.
– Това е добре, нали? Поддържа го активен. – Сядам на стола без нужното кафе.
– О, не се оплаквам. Отслабнал е с няколко килограма.
– Колко? – Това е добре. Всички казваха, че татко е ходещ кандидат за инфаркт с неговото тегло, любовта към халбите и стресиращата работа. Както се оказва, били са прави.
– Почти седем килограма.
– Еха, впечатлена съм.
– Не повече от мен, Ава. Е, какво имаш да докладваш?
„Купища неща!“
– Нищо особено. Затрупана съм с работа. Ще работя по следващия проект на предприемачите на „Луссо“. – По-добре да говоря за работа. Няма да ми остане коса, ако започне да ме разпитва за социалния ми живот.
– Страхотно! Показвах на Сю снимки от интернет. А панорамният апартамент... – въздъхва тя.
– Да. – Забрави кафето! Трябва ми вино.
– Можеш ли да си представиш да живееш в такъв лукс? С баща ти сме добре осигурени, но това е изцяло друго ниво на богатство.
– Така е – съгласявам се. Добре, темата за работата не потръгна така добре, както планирах. – По кое време каца Дан утре? – изстрелвам, за да отклоня разговора.
– В девет сутринта. Ще дойдеш ли насам с него?
Пльосвам се напред върху плота. Не ми е останало време да мисля за предстоящото пристигане на Дан с всички откачени неща, които стават.
– Не мисля, мамо. Много съм заета – хленча и се моля да разбере.
– Разочарована съм, но разбирам. С баща ти може да дойдем да те видим, когато се настаниш в своя собствена квартира. – Тя намеква, че трябва да спра да извъртам и да се захвана за действие. Не съм направила нищо в тази посока.
– Това би било много хубаво. – Не подправям ентусиазма си. Много бих се радвала на едно посещение на мама и татко в Лондон.
– Чудесно. Ще говоря с баща ти. По-добре да затварям. Прати поздрави на Кейт!
– Добре. Ще звънна другата седмица, когато Дан пристигне – добавям бързо, преди тя да затвори.
– Много добре. Грижи се за себе си, скъпа!
– Доскоро, мамо! – Плъзвам телефона по плота и отпускам глава в ръцете си.
Само ако знаеше! Татко вероятно щеше да получи още един инфаркт, ако беше разбрал за текущото ми положение, а мама щеше да ме прибере в Нюкий. Татко вероятно щеше да скочи в колата и да тръгне към Лондон, когато научи, че съм се разделила с Мат, ако Кейт не беше успокоила мама в един разговор по телефона с твърдението, че наистина съм добре. Какво ли щяха да си помислят, ако знаеха, че съм се забъркала с невротичен, самоуверен властен маниак, който (по негови собствени думи) ме чука до забрава? Това, че е супер богат и че притежава панорамния апартамент в „Луссо“, не би смекчило удара. Боже, Джеси сигурно е по-близо до възрастта на мама отколкото до моята.
Завъртам се на стола, когато чувам някакъв шум извън кухнята. Ставам, за да проверя какво става, но съм почти отнесена от полуголия Джеси.
„ЕХА!“
– По дяволите, ето те! – Той ме сграбчва и ме вдига до изпотеното си тяло. – Не беше в леглото.
– Бях тук – изломотвам в замаяното си състояние. Той ме стиска толкова силно, че не мога да си поема дъх. – Видях те да тичаш. Не исках да те прекъсвам. – Извивам се леко, за да му покажа, че се задушавам до смърт и той ме пуска отново да стъпя на крака и ме оглежда внимателно. Паниката му се уталожва леко, докато ме държи здраво за ръцете пред себе си. – Просто слязох в кухнята – повтарям. Той изглежда така, сякаш може да се срине всеки момент. Какво му става?
Поклаща леко глава, сякаш се отървава от гадна мисъл, вдига ме, отнася ме до плота и ме поставя на студения мрамор. Настанява се между бедрата ми.
– Добре ли спа?
– Страхотно. – Защо изглежда така, сякаш някой му е сервирал много гадна новина? – Добре ли си?
Той ме дарява с една от неговите спиращи сърцето усмивки. Веднага започвам да се чувствам по-спокойна.
– Събудих се, а ти беше в леглото ми, облечена в дантела. Сега е десет и половина в неделя сутрин и ти си в моята кухня... – Той плъзва очи по мен. – Облечена в дантела. Удивително добре съм.
– Така ли?
– О, да. – Той повдига лицето ми и нежно целува устните ми. Бих могла да се будя така всяка сутрин. – Ти си твърде красива, жено.
– Ти също.