Той отмята косата от лицето ми и ме гледа любящо.
– Целуни ме!
Изпълнявам искането му веднага. Целувам устните му спокойно и следвам бавните и нежни движения на езика му. И двамата мънкаме в хармония, но интимният ни момент е нарушен от силния писък на телефона на Джеси.
Той мърмори и се пресяга покрай мен, без да прекъсва целувката. Поглежда към екрана, докато държи телефона над главата ми.
– О, стига! – мърмори той. – Бебче, трябва да вдигна. – Джеси прекъсва целувката и отговаря, без да се отдръпва от мястото между бедрата ми, а свободната му ръка обхваща кръста ми. – Какво има, Джон? – Започва да хапе устната си. – Какво прави той там? – пита и целува леко устните ми. – Не, ще дойда... Да... ще се видим след малко. – Затваря и ме изучава замислено няколко секунди. – Трябва да отида в имението. Ти ще дойдеш с мен.
Свивам се.
– Не! – изстрелвам. Няма позволя на онази жена да ме смъкне от седмото небе на Джеси!
Той се мръщи.
– Но аз искам да дойдеш.
В никакъв случай. Неделя е, не работя и няма да отида в имението.
– Ти ще работиш.– Мислено търся приемливо извинение, за да не отида. – Направи каквото трябва да направиш и ще се видим после – убеждавам го вместо това.
– Не, ще дойдеш – настоява той енергично.
– Няма да дойда. – Опитвам се да се освободя от ръцете му, но няма накъде да помръдна.
– Защо?
– Просто така – сопвам се и си спечелвам сериозното му намръщено лице. Няма да започна да хленча заради Сара и да изразявам дребнавата си ревност към него.
Той изучава очите ми.
– Моля те, Ава! Направи това, което ти се казва!
– Не! – подвиквам.
Наблюдавам го как затваря очи, очевидно се опитва да събере малко търпение, но не ми пука. Може да ме принуждава да правя много неща, но няма да отида в имението. Седя на плота и гледам как той се разгневява заради моето неподчинение.
– Ава, защо продължаваш да правиш нещата по-трудни?
– Аз ли правя нещата по-трудни? – Зяпвам към него. Той има нужда да му се начука малко разум.
– Да, ти. Аз наистина се опитвам много силно...
– Какво се опитваш да направиш много силно? Да ме накараш да откача ли? Действай! – Избутвам го настрани и изхвърчам от кухнята. Чувам как ругае, докато ме следва нагоре по стълбите.
– Добре – вика той зад мен. – Ще чакаш тук. Ще се върна възможно най-бързо.
– Ще се прибера – крещя през рамо. Продължавам пътя си и се заключвам в банята, когато стигам там. Няма да чакам тук, докато се върне. Това, че беше разумен и отстъпчив към отказа ми да отида с него, току-що беше стъпкано от последвалото „ще чакаш тук“. НЯМА да направя нищо подобно! Плискам лицето си със студена вода, за да се опитам да успокоя малко гнева си. Защо не е започнал обратното броене? Това прави обикновено, когато не се подчинявам.
Чувам, че говори по телефона в стаята и се чудя с кого, затова отварям вратата.
– Ще се видим след малко. – Той затваря и хвърля телефона си на леглото. Кого ще види след малко? Дълго време стои с гръб към мен с отпусната глава. Той мисли, а аз внезапно се чувствам като натрапник.
Накрая въздиша тежко и се обръща към мен. Гледа ме за малко, а след това се отправя към банята, за да вземе душ и ме оставя да стоя насред стаята и да се чудя какво да правя. Държи се странно. Няма обратно броене, няма груба сила. Какво става? Вчерашният ден беше толкова съвършен, а сега отново съм напълно объркана. Изглежда няма нужда Сара да ми попречи да бъда на седмото небе на Джеси все пак. Успях сама да си попреча.
Десет минути по-късно все още стоя и въртя палци, докато се опитвам да измисля какво да правя. Чувам как душът спира, Джеси излиза от банята и се отправя към гардероба, без да каже и дума. Разтревожена съм от изражението му на победен, в което има и частица тъга. Всъщност предпочитам да избухне или да започне проклетото обратно броене. Нямам представа какво мисли, а това е най-объркващото нещо на света.
Появява се на вратата на гардероба.
– Трябва да тръгвам – изрича, изпълнен със съжаление. Изглежда напълно измъчен. – Кейт идва насам.
Намръщвам се.
– Защо?
– За да останеш тук. – Той се връща към гардероба и аз го следвам плътно.
Поглежда ме за миг, докато обува някакви дънки, но не издава нищо. Грабва черна тениска от закачалка и бързо я нахлузва през главата си, след което обува кецовете си.
– Отивам си вкъщи – уверявам го, но той все още не ме поглежда. Какво му става? Усещам как гневът ми се пали от липсата на възприемчивост у Джеси и като не знам какво друго да правя, започвам да дърпам дрехите си от закачалките и да ги мятам на ръката си.
– Какво правиш? – Той ги взема от ръцете ми и ги окачва обратно. – Няма да си тръгнеш – ръмжи.