– Напротив – крещя и ги дръпвам обратно.
– Върни шибаните дрехи, Ава!
Чувам разпаряне на плат, докато се боря с него и след няколко секунди ръцете ми са освободени от дрехите, а аз съм изнесена извън гардеробното. Прикована съм към леглото и се боря предизвикателно с Джеси, но не постигам нищо. Ако се опита да ме чука, ще крещя.
– Успокой се, мамка му! – изревава той, сграбчва брадичката ми и я дръпва, така че да го погледна. Стискам очи, пухтя и дишам тежко като изтощена хрътка. Няма да му позволя да ме манипулира със секс. – Отвори очи, Ава!
– Няма! – звуча детински, но знам, че ако го направя, ще бъда погълната от страст.
– Отвори! – разтърсва брадичката ми леко.
– Няма!
– Добре – крещи, а аз продължавам да се боря. – Слушай ме, жено! Няма да ходиш никъде. Казах ти го многократно, така че започвай да свикваш, по дяволите! – Премества се така, че да ме хване по-здраво. – Отивам в имението и когато се върна, ще седнем и ще си поговорим за нас.
Спирам да се боря. Ще поговорим за нас? Какво? Като истински разговор за това какво става, така ли? Защото отчаяно искам да знам.
– Картите на масата, Ава. Без повече шикалкавене, без повече пиянски признания. Повече няма да криеш нищо от мен. Разбираш ли? – Диша тежко и тонът му е решителен.
От самото начало искам това – яснота и разбиране за нашата връзка. Толкова съм объркана. Трябва да знам какво става и тогава вероятно мога да разбера дали трябва да се измъкна. И какво е това за пиянските признания и криенето?
Отварям очи и срещам зеления му взор, вперен в мен. Той отпуска ръката си върху брадичката ми.
– Ела, имам нужда да си до мен! – казва почти умолително.
– Защо?
– Просто така. Защо не искаш да дойдеш?
Поемам дълбоко въздух.
– Не се чувствам удобно.
– Защо не се чувстваш удобно?
– Просто усещане – сопвам се.
Сбърчва чело и започва да хапе устната си.
– Моля те, Ава!
Клатя глава.
– Няма да дойда.
Той въздъхва.
– Тогава ми обещай, че ще бъдеш тук, когато се прибера! Трябва да оправим тази каша.
– Ще бъда тук – уверявам го. Аз също отчаяно искам да оправим тази каша. Няма да ходя никъде.
– Благодаря ти – прошепва, отпуска чело върху моето и стиска очи. Усещам как в мен разцъфва огромна надежда от неговото решение да оправим тази каша.
Джеси се вдига, без дори да ме целуне, взима телефона си и излиза от стаята.
Оставам на леглото и се опитвам да се възстановя от ненужната физическа битка. Чудя се какво ще решим, след като поставим картите на масата и оправим нещата? Разкъсвам се между това да му призная какво изпитвам или да изчакам да чуя какво има да каже той първо. Какво ли ще каже той? Толкова много неща трябва да се изяснят. Какво има между нас? Всепоглъщаща страстна афера или нещо повече? Сигурно е нещо повече, но аз не мога да понеса неговата неразумност и това, че потъпква правото ми на избор. Изтощаващо е.
Не мога да отрека мъчението, изписано на красивото му лице. Какви ли мисли минават през този сложен негов ум? Защо има нужда от мен? Толкова много въпроси...
Затварям очи и се опитвам да възвърна нормалното си дишане. Усещам, че се отнасям в изтощен унес, но телефонът до леглото започва да звъни и отварям очи.
„Кейт!“ Изпълзявам по леглото и вдигам.
– Прати я горе, Клайв! – Напъхвам се в една тениска и тичам надолу по стълбите. Отварям вратата точно когато Кейт излиза от асансьора. Толкова се радвам да я видя, но не мога да проумея защо Джеси мисли, че ми трябва бавачка. Изтичвам напред и мятам ръце около нея отчаяно.
– Леле! Някой се радва да ме види – отвръща тя на свирепата ми прегръдка, а аз заравям лице в червените ù къдрици. Не бях осъзнала колко много се нуждая от нея. – Ще ме поканиш ли в кулата, или ще останем тук?
Отдръпвам се.
– Съжалявам – издухвам косата от лицето си. – Объркана съм, Кейт. А ти си позволила на някой отново да рови в нещата ми – добавям намръщена.
– Ава, той се появи в шест сутринта и не спря чука на вратата, докато Сам не отвори. Просто го оставих да прави каквото иска. Не че някой може да го спре. Той е като носорог.
– Той е много повече от това.
Тя ме поглежда скръбно, хваща ръката ми и ме повежда към вътрешната част на апартамента.
– Не мога да повярвам, че живее тук – мърмори и ме насочва към кухнята. – Седни! – Сочи един стол.
Облягам гръб и гледам как Кейт освежава паметта си за внушителната кухня.
– Не мога да ти направя чай, защото няма мляко. Икономката е в почивка.
– Той има икономка – казва Кейт на себе си. – Разбира се, че има. – Поклаща глава и отива до хладилника, откъдето вади две бутилки вода, после се връща и сяда до мен. – Какво става?