– Какво ще правя, Кейт? – Подпирам глава в ръцете си. – Не мога да повярвам, че той те повика тук само за да не се прибера у дома.
– Това не ти ли говори нещо?
– Да, че е властен маниак. Толкова е краен. – Поглеждам към Кейт, която се усмихва леко. Какво смешно вижда тя тук? Аз съм объркана. – Не знам какво става.
– Каза ли му? – пита тя с извита към мен перфектно изскубана вежда.
– Не. Не мога.
– Защо? – изстрелва тя.
– Кейт, не знам какво представлявам за него. Той може да е толкова нежен и любящ и да казва мили неща, които не мога да проумея докрай, а в следващата минута да освирепее от страст и да се превърне в неразумен властен маниак. Той се опитва да ме контролира! – Отварям водата си и отпивам, за да намокря пресъхналата си уста. – Манипулира ме със секс, когато не скачам по неговата команда и премазва всички по пътя си, включително мен, когато не става това, което той иска. Направо е невъзможен.
Кейт ме гледа със съчувствие в сините си очи.
– Сам ми каза, че никога не е виждал Джеси такъв. Изглежда е известен със сговорчивия си характер.
Смея се. Мога да опиша Джеси с много думи. Сговорчив дори няма да присъства в списъка ми.
– Кейт, той не е сговорчив, повярвай ми!
– Очевидно изтръгваш най-лошото от него. – Тя се усмихва.
– Очевидно – съгласявам се. – И той изтръгва най-лошото от мен. Джеси мрази да ругая, а аз ругая все повече. Не му харесва други мъже да виждат части от тялото ми и аз започвам да нося къси рокли. Забранява ми да пия, затова се напивам. Това не е здравословно, Кейт. В един миг ми казва, че обича да съм близо до него, в следващия съм просто настоящата му курва. Какво се предполага да мисля?
– Но все още си тук – казва Кейт замислено. – Няма да получиш никакви отговори, ако не зададеш проклетите въпроси.
– Аз задавам въпроси.
– Правилните ли?
Какви са правилните въпроси? Поглеждам най-добрата си приятелка и се чудя защо още не ме е отвлякла от кулата и не ме е скрила от Джеси. Виждала го е в действие. Това със сигурност е достатъчно за всяка най-добра приятелка да се намеси.
– Защо не ми казваш да се омитам? – питам подозрително. – Дали е защото той ти купи ван?
– Не бъди глупава, Ава! Щях да му захвърля този ван обратно в лицето, ако беше поискала. Ти си по-важна. Не ти казвам да се омиташ, защото знам, че не искаш. Това, което трябва да направиш, е да му кажеш какво чувстваш и да се разберете как да се отнасяте един с друг. – Ухилва се. – В леглото е добре, нали?
Усмихвам се.
– Каза, че ще се погрижи винаги да имам нужда от него. И го направи. Наистина се нуждая от него, Кейт.
– Говори с него, Ава! – Тя ме побутва по рамото. – Не може да продължаваш така. – Поклаща глава.
Определено не може да продължавам така. Ще вляза в лудница за по-малко от месец. Сърцето и мозъкът ми се лашкат от една страна на друга непрестанно. Ако това означава да шляпна сърцето си на масата, за да може той да го стъпче, тогава така да бъде! Поне ще знам къде се намирам. Ще се възстановя... накрая... мисля.
Изправям се.
– Ще ме откараш ли до имението? – питам. Трябва да го направя, преди да се разколебая. Трябва да му кажа какво чувствам.
Кейт скача от стола.
– Да! – казва ентусиазирано. – Умирам да го видя.
– Това е хотел, Кейт. – Извъртам очи, но я оставям да се вълнува. Колата ми е пред дома ù и аз не мога да отида никъде без нея. – Дай ми пет минути! – Изтичвам горе, за да се преоблека в дънки и да обуя равни обувки. Връщам се при Кейт на входната врата за отрицателно време. Пращам на Джеси бързо съобщение, за да му кажа, че идвам.
Време е да сложа картите на масата.
Тридесет и първа глава
Излизаме на вечерното неделно слънце, но не виждам „Марго Джуниър“. Оглеждам паркинга за розовия ван, но трудно може да пропуснеш огромната купчина метал.
– О, дано не възразяваш. – Кейт се засмива нервно, точно когато забелязвам моето „Мини Купър“ със свален покрив, паркирано на едно от местата на Джеси.
– Ти, нахална краво!
Тя махва с ръка на обидата ми.
– Не ми присвивай големите си кафяви очи, Ава О’Ший! Ако не я карах, щеше да си стои пред къщата цяла вечност. Чиста загуба. – Мигачите просветват и протягам ръка за ключовете, които тя неохотно ми подава с пуфтене.
Пътуваме към Съри Хилс и обсъждаме достойнствата на доминиращите мъже. И двете стигаме до същото заключение – да на секса и не на всички други страни от такава връзка.
Проблемът е, че Джеси успява да въвлече секса във всички страни на връзката ни и го използва, главно за да постигне своето. Всичко това може да приключи до един час и въпреки че арогантните му методи са трудни за понасяне, мисълта праща непоносима болка в корема ми. Но трябва да съм разумна. Вече съм затънала до ушите.