Телефонът ми известява, че имам ново съобщение. Това ме измъква от разсеяните ми мисли и ме кара да подскоча. Преди да погледна, вече знам от кого е.
Да те отхвърлят не е много мило. Защо не отговаряш на обажданията ми? Дж х
Започвам да се смея и това привлича вниманието на Виктория, която тършува в шкафа с папките до моето бюро. Перфектно оскубаната ù вежда се вдига. Предполагам, че той не е свикнал с откази.
– Кейт – предлагам като някакво обяснение. Изглежда това върши работа, защото Виктория се връща към ровенето в шкафа.
Би трябвало да е очевидно защо не вдигам скапания телефон. Не искам да говоря с него и честно казано не се доверявам на тялото си, когато съм в близост до този мъж. То изглежда откликва на присъствието му, без да приема указания от мозъка ми, а това наистина може да е много опасно.
Телефонът звъни отново и аз бързо отказвам обаждането. Никога няма да се отърва от него, ако вдигна. Трябва да съм безмилостна.
Ако искаш да обсъдиш изискванията си, трябва да се обадиш на Патрик, не на мен.
Ето така. Дано разбере посланието! Оставям телефона, готова да свърша нещо, но той отново дрънчи и аз го взимам с една ръка, а с другата грабвам кафето си.
Изискването ми е да те накарам да крещиш. Не мисля, че Патрик може да ми помогне с това. Задушавам се, само като си представя какво би било. Интересна мисъл... ще трябва ли да ти запушвам устата? Дж х
Започвам да кашлям и пръскам кафе по цялото бюро. Нагло копеле! Колко безочлив и безсрамен може да бъде? Изключвам звука на телефона и го захлупвам на бюрото отвратена. Дори не удостоявам съобщението с отговор. Така само бих го окуражила. Има тънка граница между самоувереността и арогантността, а Джеси Уорд току-що направи троен скок през нея. Изпитвам съжаление за старите нацупени устни. Дали тя е наясно, че нейният мъж гони млади жени?
Виждам как екранът на телефона отново светва и го стисвам, преди да е привлякъл внимание. Отварям горното чекмедже, пускам го вътре и го затварям припряно.
Правя жалък опит да продължа с работата, но съм прекалено разсеяна. Странни думи (без никаква връзка с темите на служебната ми кореспонденция) се появяват в имейлите ми, докато разсеяно чукам по клавиатурата. Когато телефонът в офиса звъни, вдигам поглед и виждам, че Сали не е на бюрото си.
Затова отговарям.
– „Рококо Юниън“. Добър ден!
– Не затваряй! – казва той припряно, при което изправям гръб в стола. Кожата ми настръхва, когато чувам настоятелния му глас. – Ава, наистина много съжалявам.
– Така ли? – Не мога да скрия изненадата в гласа си. Джеси Уорд не изглежда от мъжете, които предлагат извинения от немай къде.
– Да, наистина. Съжалявам. Накарах те да се чувстваш неудобно. Преминах границата. – Изглежда достатъчно искрен. – Обидих те. Моля те, приеми извинението ми!
Не бих казала, че съм обидена от дръзкото му поведение и коментари. Шокирана е по-уместно. Някои хора вероятно се възхищават на самоувереността му. Вероятно.
– Добре – казвам колебливо. – Значи вече не искаш да ме караш да крещя и да ми запушваш устата?
– Ава, звучиш разочарована.
– Изобщо не съм – пелтеча.
Той прави малка пауза, преди да заговори отново.
– Може ли да започнем отначало? Аз ще запазя добрия тон, разбира се.
О, не! Той може и да съжалява, но това не намалява ефекта, който оказва върху мен. И не ми убягва това, че планира да ме омилостиви, така че да приема проекта, а той да започне отново да ме преследва.
– Господин Уорд, наистина не съм подходяща за тази работа. – Въртя се в стола си, за да проверя дали Патрик е в кабинета си. Там е. – Нека ви прехвърля на Патрик! – притискам и наум се моля да приеме намека.
– Казвай ми Джеси! Караш ме да се чувствам стар, когато ме наричаш „господин Уорд“ – оплаква се той.
Затварям устата си рязко, когато осъзнавам, че отново ще задам онзи въпрос. Все още се интересувам от възрастта му, но няма да питам пак.
– Ава, ако ще се чувстваш по-добре, може да работиш с Джон. Каква би била следващата стъпка?
Джон? Дали бих се чувствала по-добре? Голямото момче ме плаши също колкото и дързостта на Уорд. Не съм сигурна, че бих се чувствала по-удобно с него, но фактът, че Уорд е готов да излезе от уравнението, ми говори, че наистина иска аз да направя дизайна, а това, предполагам, е комплимент. Имението ще бъде страхотна добавка към портфолиото ми.