Отбивам от главния път към портите и те се отварят веднага, за да ме пропуснат.
– По дяволите! – възкликва Кейт, докато карам по дългата, настлана с чакъл алея, оградена с дървета.
Вече е възхитена, а дори не е видяла сградата. Накрая стигаме до площада.
– По дяволите, мамка му! – Тя зяпа внушителната постройка с отворена уста, леко наведена напред в седалката. – Джеси притежава това?
– Да. Това е колата на Сам. – Паркирам на мястото до поршето.
– Не мога да повярвам, че идва тук за обяд – оплаква се и минава от моята страна на колата. – По дяволите!
Смея се на смайването на Кейт – тя не се шокира лесно. Повеждам я към стълбите, като очаквам Джон да ни посрещне, но той не се появява. Вместо това намирам вратата открехната, затова я избутвам и поглеждам назад към Кейт. Тя зяпа наоколо с отворена уста и ококорени очи.
– Кейт, затвори си устата! – присмивам ù се леко.
– Съжалявам – затваря уста. – Това място е луксозно.
– Знам.
– Искам да огледам – казва и извива врат, за да погледне нагоре по стълбите.
– Намери Сам да те разведе! – казвам. – Аз трябва да видя Джеси. – Отправям се през ресторанта към бара и веднага забелязвам Сам и Дрю.
Сам ми отправя голяма дръзка усмивка, докато отпива бирата си, но я изплюва, когато Кейт се появява след мен.
– Мамка му! Какво правиш тук? – изтърсва.
Дрю се обръща, забелязва Кейт и избухва в неудържим смях. Намръщвам се, а Кейт не изглежда никак доволна.
– И аз се радвам да те видя, тъпако! – изтърсва тя възмутено към зашеметения Сам.
Той бързо оставя бирата си на бара и издърпва един стол близо до себе си.
– Седни! – Потупва върха на стола и хвърля на Дрю тревожен поглед.
– Не ми нареждай, Самюъл! – Изражението на погнуса на лицето ù е свирепо. Никога не съм виждала Сам толкова изнервен.
Той отново потупва стола и ù се усмихва нервно.
– Моля те!
Кейт отива и поставя дупето си на стола, а Сам го придърпва още по-близо. Скоро ще е в скута му.
– Купи ми питие! – настоява тя полуусмихната.
– Само едно – казва Сам и дава сигнал на Марио. Боже, той се поти. – Ава?
– Не, благодаря. Ще намеря Джеси. – Соча с палец през рамо, докато тръгвам назад.
– Той знае ли, че си тук? – пита Сам ококорен.
Какво му има?
– Пратих му съобщение. – Оглеждам бара и виждам много познати лица от предишните ми няколко посещения в имението. Доволна съм да забележа, че Сара не е сред тях, но това, разбира се, не означава нищо. Може да е навсякъде в тази огромна сграда. – Но той не отговори – добавям. Едва сега осъзнавам колко е странно това.
Сам хвърля на Дрю нервен поглед и от това Дрю започва да се смее още по-силно.
– Чакай тук! Ще го доведа.
– Знам къде е кабинетът му – казвам намръщена.
– Ава, просто изчакай тук! – Лицето на Сам е олицетворение на паника. Това ме прави подозрителна. Той приковава Кейт с твърд поглед, докато се изправя. – Не мърдай!
– Колко си изпил? – пита Кейт и оглежда бутилката му бира. Дали и тя е усетила безпокойството му?
– Това ми е първата и последната, повярвай! Ще доведа Джеси и после тръгваме. – Оглежда бара нервно. Убедена съм, че крие някого или нещо. Започва да ми се иска Сара да беше тук, защото тогава щях да знам със сигурност, че не е с Джеси.
Сам изтичва навън и ни оставя да разменяме учудени погледи.
– Извинете ме, дами! – Дрю се изправя. – Природата зове. – И той ни зарязва на бара.
– О, мамка му! – възкликва Кейт и хваща ръката ми. – Разведи ме наоколо! – Тя ме издърпва към преддверието.
– Набързо – съгласявам се и я повеждам към голямото стълбище. – Ще ти покажа стаите, по които работя.
Стигаме до площадката и ахкането на Кейт се усилва, когато добива представа за пищното великолепие на имението.
– Това е много специално място – мърмори и се оглежда наоколо възхитено.
– Знам. Наследил го е от чичо си, когато е бил на двадесет и една.
– На двадесет и една?
– Аха.
– Леле! – изтърсва Кейт. Поглеждам зад мен и виждам как зяпа огромния стъклопис в основата на второто стълбище.
– Насам! – подвиквам през рамо и минавам през свода, който води към стаите от разширението. Оставям Кейт да подтичва след мен. – Има общо десет стаи.
Тя ме следва до средата на последната стая и се оглежда. Не мога да отрека, стаите са внушителни, дори и празни. Веднъж завършени, ще бъдат наистина невероятни. Но дали ще са мое дело? Може повече да не видя това място, след малкото оправяне на нещата, което ни предстои. Не мога да кажа, че би ме разочаровало. Не обичам да идвам тук.