Закъснялата реакция най-после ме настига.
– Мамка му! – прошепвам на себе си.
– Внимавай с езика! – тихият му глас ме залива и аз се обръщам. Той стои зад мен и гледа мълчаливо, ръцете му са в джобовете на дънките, а лицето му е напълно безизразно. Езикът е като олово в устата ми, докато се опитвам да измисля какво да кажа. Какво мога да кажа? В главата ми нахлуват милиони спомени от последните няколко седмици. Спомням си за всички онези пъти, в които отхвърлях и пренебрегвах разни неща или по-точно казано, в които бях отклонявана от размислите върху тези неща. Неща, които той каза, неща, които други хора казаха – неща, които смятах за странни, но не проверявах, защото вниманието ми беше отвличано от него. Той ме е разсейвал през цялото време. Какво още крие от мен?
Кейт се появява в периферното ми зрение. Няма нужда да я поглеждам, за да знам, че вероятно има подобно на моето изражение, но не мога да откъсна очи от Джеси, за да се уверя.
Той хвърля поглед към Кейт и ù се усмихва нервно, точно когато Сам нахлува в стаята.
– О, мамка му! – Мисля, че ти казах да не мърдаш! – крещи той, приковавайки Кейт с яростен поглед. – Проклета да си, жено!
– Мисля, че трябва да се махнем – казва Кейт тихо, тръгва към Сам и хваща ръката му, за да го изведе от стаята.
– Благодаря. – Джеси кимва към тях, преди да ме погледне в очите. Раменете му са леко повдигнати, което издава напрежението му. Изглежда наистина разтревожен. И трябва да е.
Чувам приглушения гневен шепот на Кейт и Сам, докато слизат по стълбите и ни оставят сами в общата стая.
Общата стая. Сега всичко придобива смисъл. Разпятието долу не е изкуство за стена. Странните принадлежности, като решетката в апартамента, не са антики. Жените, които се мотаят наоколо, сякаш живеят тук, не са бизнес дами. Е, може и да са, но не и когато са тук.
„Боже, помогни ми!“
Гледам как зъбите на Джеси започват яростна борба с долната му устна. Пулсът му се ускорява с всяка секунда. Това определено обяснява моментите, когато беше замислен, през последните няколко дни. Сигурно е знаел, че ще разбера. Дали е смятал да ми каже?
Поглежда към пода.
– Ава, защо не ме изчака у дома?
Шокът ми започва да преминава в ярост, когато всичко започва да си идва на мястото.
– Ти искаше да дойда – напомням му.
– Не и без да ме предупредиш.
– Изпратих ти съобщение. Казах ти, че пътувам.
Той се намръщва.
– Не съм получавал съобщение от теб.
– Къде е телефонът ти?
– В кабинета ми.
Тръгвам да вадя моя телефон, но думите му от сутринта си проправят път към мозъка ми.
– За това ли искаше да говорим?
Той вдига отново очи към мен и в тях се чете съжаление. Не е искал изобщо да говори за нас. Искал е да говори за това.
– Беше време да разбереш.
Очите ми се разширяват.
– Не, било е време да разбера много отдавна, Джеси. Мамка му!
– Внимавай с езика, Ава! – мъмри ме нежно.
– Да не си посмял! – извиквам и се плесвам с длан по челото. – Мамка му, мамка му, мамка му!
– Внимавай...
– Недей! – приковавам го със свиреп поглед. – Джеси, не смей да ми казваш да внимавам с езика! – Правя жест към стаята. – Виж!
– Виждам, Ава – гласът му е мек и помирителен, но няма да ме успокои.
– Защо не ми каза? – Боже, той е сводник!
– Мислех, че си проумяла нещата още при първата ни среща, Ава. Когато стана явно, че не си, просто ставаше все по-трудно да ти кажа.
Главата започва ме боли. Сякаш хиляди парчета от пъзел бавно застават по местата си. Джеси сигурно е решил, че не съм наред. Имаше достатъчно намеци в изискванията му, но аз бях толкова разсеяна с него, че ги пропуснах. Той притежава секс клуб. Това е напълно откачено. А сексът? Боже, скапаният секс! Наистина е супер експерт и то не благодарение на предишни връзки. Сам каза, че не е имал време за връзки. Сега знам защо.
– Сега ще си тръгна и ти ще ме пуснеш – казвам с цялата решителност, която изпитвам. Наистина съм била играчка за него. Аз съм повече от тъпа, аз съм напълно безмозъчна.
Все още хапе устната си, когато минавам покрай него и тръгвам по стълбите напълно замаяна.
– Ава, чакай! – моли той, докато ме следва.
Бързо си спомням за последния път, когато избягах от тук. Трябваше да продължа да бягам. Не искам да чувам гласа му и се съсредоточавам в това да стигна до преддверието, без да счупя крак при падане. Подминавам спалните на първия етаж и отново се шляпвам наум.
– Ава, бебче, моля те!
Стигам до края на стълбището и се обръщам към Джеси.
– Дори не си го помисляй! – крещя към него. Той се свива от шок. – Ще ме оставиш да си тръгна.