След като ги гледам цяла вечност на улицата, Кейт най-после се обръща и тръгва обратно към къщата, но за мой най-голям ужас Джеси тръгва след нея, а Кейт не прави никакъв опит да го спре.
– Мамка му, не! – възкликвам и вдигам ръце към главата си от ужас.
– Какво? – пита Сам разтревожено. – Ава, какво?
Обмислям възможностите си, но това не ми отнема много време, защото няма друга, освен да стоя тук и да чакам сблъсъка. Има само един път навътре и навън от този апартамент, а след като Джеси идва насам, всички планове за бягство от неизбежната кавга са напълно провалени.
Кейт влиза в дневната с доста смутен вид. Бясна съм ù и тя го знае. Приковавам я с най-мръснишкия си поглед, а тя ми се усмихва нервно.
– Изслушай го, Ава! Той е объркан. – Тя скръбно клати глава, а после поглежда към Сам и изражението ù се променя моментално. – Ти! В кухнята!
Сам гледа навъсено.
– Не мога да вървя, мамка му! Ужасна жена! – Разтрива се отново и отпуска глава на стола. Кейт пуфти и го издърпва. Сам стене, затваря очи и внимателно изкуцуква от стаята.
Не мога да повярвам. Тя излиза и ме поглежда с очи, пълни със съчувствие. Нямаше да ù се налага да се преструва, че съжалява, ако не го беше пуснала... глупава, глупава жена. Обръщам лице към прозореца, преди той да влезе. Не мога да го погледна. Ще се разрева, ако го направя, а не искам да има извинение да ме утешава или да ме обгърне с големите си топли ръце. Подготвям се за момента, в който гласът му ще ме залее и всеки мой мускул, всяко нервно окончание се напрягат.
Известно време не чувам нищо, но когато всеки косъм на тила ми настръхва, знам, че Джеси е близо. Отговорът на тялото ми на могъщото му присъствие ме кара да затворя очи, да поема дълбоко въздух и да се моля за сила.
– Ава, моля те, погледни ме! – гласът му трепери, пълен с емоции. Преглъщам буцата с размер на топка за тенис, която е заседнала в гърлото ми, и се боря с бента от сълзи, които изпълват очите ми. – Ава, моля те! – Усещам дланта му да се плъзва по задната част на ръката ми.
Трепвам.
– Моля те, не ме докосвай! – Намирам необходимия кураж да се обърна с лице към него.
Главата му е отпусната, раменете му са хлътнали. Изглежда жалко, но не трябва да се поколебавам заради вида му. Твърде много пъти съм била повлиявала от манипулациите му, а това... това е само друга форма на манипулация... в стила на Джеси. Толкова съм била заслепена от страст, че не съм виждала правилно.
Повдига поглед от пода, за да ме погледне в очите.
– Защо изобщо ме отведе там? – питам.
– Защото искам да си с мен през цялото време. Не мога да стоя далеч от теб.
– Е, по-добре свиквай, защото няма да се виждаме повече! – Гласът ми е спокоен и овладян, но болката, прорязала сърцето ми в отговор на собствените ми думи, е достатъчна, за да ме повали на мига.
Очите му търсят моите.
– Нямаш предвид това. Знам, че нямаш предвид това.
– Напротив.
Гърдите му се издуват с всяко дълбоко вдишване, косата му е в безпорядък, а бръчката е като кратер през челото му. Страданието, изписано на лицето му, ме пробожда като ледено копие в сърцето.
– Никога не съм искал да те нараня – прошепва.
– Но го направи. Ти стъпка живота ми и сърцето ми. Опитах се да си тръгна. Знаех, че има нещо повече от това, което се виждаше на повърхността. Защо не ме остави да си ида? – Гласът ми започва да заглъхва, когато буцата заседнала в гърлото ми започва да печели битката и сълзите пълнят очите ми. Проклета да съм, трябваше да послушам инстинктите си.
Той започва да хапе долната си устна.
– Никога не си искала наистина да си тръгнеш – гласът му едва се чува.
– Напротив, исках! – изстрелвам със сумтене. – Борих се с теб. Знаех, че ме очаква беда, но ти беше непреклонен. Какво се случи? Свършиха омъжените жени, които да чукаш ли?
Поклаща глава.
– Не, намерих теб – пристъпва напред, а аз се дръпвам от него.
– Махай се! – казвам спокойно. Тялото ми трепери и дъхът ми излиза накъсан – доказателство, че далеч не съм спокойна. Минавам покрай него и се блъсвам в рамото му.
– Не мога. Нуждая се от теб, Ава – молбата в гласа му ще ме преследва до края на дните ми.
Обръщам се яростно.
– Не се нуждаеш от мен – боря се да запазя гласа си твърд. – Ти ме желаеш. Боже, наистина си доминант, нали? – Проблясъци от всички наши сексуални срещи минават през ума ми с двеста километра в час. Той е истински страстен в леглото и извън него.
– Не!
– Тогава защо са проблемите с контрола? И заповедите?
– Сексът е просто секс. Не мога да стигна достатъчно близо до теб. Опитвам се да наложа контрол, защото съм уплашен до смърт, че нещо ще ти се случи... че ще ми бъдеш отнета. Чаках те прекалено дълго, Ава. Ще направя всичко, за да си в безопасност. Досега просто не ме е било грижа за някого, не съм имал нужда да контролирам нечие поведение. Повярвай ми, нуждая се от теб... Моля те... моля те, не ме оставяй! – Той тръгва към мен, но аз отстъпвам и се боря с инстинкта да му позволя да ме прегърне. Джеси спира. – Никога няма да се възстановя.