Выбрать главу

Не! Не мога да повярвам, че е толкова жесток, че да използва емоционално изнудване.

– Мислиш ли, че за мен ще бъде по-лесно? – крещя и сълзите започват да текат.

Малкото цвят, останал на лицето му, се оттича пред очите ми и Джеси отпуска глава. Няма отговор за това. Какво може да каже? Знае какво е направил с мен. Накарал ме е да се нуждая от него.

– Ако можех да променя начина, по който постъпих, щях да го направя – прошепва.

– Но не можеш. Вредата е сторена – тонът ми е изпълнен с презрение.

Джеси ме поглежда.

– Вредата ще бъде още по-тежка, ако ме напуснеш.

„Боже!“

– Махай се!

– Не. – Той неистово клати глава и пристъпва към мен. – Ава, моля те, умолявам те!

Отдръпвам се от него и мобилизирам най-решителното си изражение, като преглъщам непрестанно, за да държа далеч буцата в гърлото ми. Това е толкова невероятно болезнено. Точно заради това не исках да го виждам. Толкова ме е яд на него, но сърцето ми се къса, когато го виждам така съсипан. Трябва да продължа да си напомням, че той ме предаде по най-жестокия начин. Че ме измами и общо взето насила ме вкара в леглото си.

„Ти ме остави да се влюбя в теб!“

Той се взира в мен и болката в зелените му очи е неизмерима. Ще отстъпя, ако продължавам да го гледам, затова извръщам очи от него и тихо се моля Джеси да си тръгне, преди да се разпадна и да приветствам утехата, която винаги ми дава.

– Ава, погледни ме!

Поемам дълбоко въздух и обръщам поглед към него.

– Сбогом, Джеси!

– Моля те! – прошепва.

– Казах сбогом. – Думите носят полъх на безвъзвратност, който не съм вложила наистина.

Джеси дълго изучава лицето ми, но накрая изоставя опита си да открие късче надежда в очите ми. Обръща се и тихо излиза.

Доставям на дробовете си отчаяния приток на въздух, от който се нуждаят, и отивам на нестабилните си крака до прозореца. Предната врата се тръшва и вибрациите отекват в цялата къща. Джеси се появява в полезрението ми и се отмъква до полуизоставената си кола. Трепвам и проплаквам, когато забива юмрук в прозореца на колата, пращайки парчета стъкло по цялата улица, след което се хвърля вътре и започва да блъска волана. Гледам го как изкарва гнева си и това сякаш продължава с години. Накрая двигателят изревава и със свистене на гуми и сред съпровод от клаксони колата потегля.

Излизам от душа и изсушавам косата си, преди да се свия като зародиш на леглото си. Напълно съм вцепенена. Имам чувството, че сърцето ми е изтръгнато, стъпкано и набутано обратно в гърдите ми. Намирам се някъде между скръбта и опустошението и това е най-болезненото нещо, което някога съм изпитвала. Животът ми се е разпаднал. Чувствам се празна, предадена, самотна и изгубена. Единственият, който може да поправи някое от тези неща, е същият, който ги причини. Не мисля, че ще се възстановя от това.

– Ава? – Повдигам пулсиращата си глава от възглавницата и виждам Кейт да стои на вратата. Съчувствието на лицето ù разпалва болката още малко. Кейт кацва на ръба на леглото и гали бузата ми. – Не е нужно да е така – казва меко.

Какво? Как може да е по друг начин? Просто трябва да преживея тази болка и да видя дали имам силите да се справя... да започна всичко отначало. Но в момента съм доволна просто да лежа тук и да се самосъжалявам.

– Напротив – отговарям с шепот.

– Не, не е нужно – този път е по-твърда. – Ти все още го обичаш. Признай, че го обичаш! Каза ли му?

Не мога да отрека. Да. Обичам го... толкова, че боли. Но не трябва да го обичам. Знам, че не трябва.

– Не мога. – Заравям лице във възглавницата.

– Защо?

– Той притежава секс клуб, Кейт.

– Не е знаел как да ти каже. Тревожил се е, че ще си отидеш.

Поглеждам към Кейт.

– Е, той не ми каза и аз въпреки това си отидох. – Настанявам се отново в напоената със сълзи възглавница. – Ти чу онзи мъж. Той унищожава бракове. Чука жени за забавление. Защо не си шокирана? – мърморя във възглавницата. Знам, че Кейт е безгрижна, но това си е шокиращо.

– Шокирана съм... Малко.

– Можеше да ме заблудиш.

– Ава, Джеси е луд по теб. Сам никога не е мислел, че ще види този ден.

– Сам може да каже каквото си иска, Кейт. Това не променя факта, че Джеси притежава клуб, в който хората ходят, за да правят секс и че той понякога се присъединява. – Потрепервам и ми се гади от мисълта.