– Не можеш да го наказваш за миналото му.
– Но това не е миналото му, нали? Той все още притежава мястото.
– Това е неговият бизнес.
– Остави ме на мира, Кейт! – умолявам. Това, че тя го защитава, само ме вбесява. Би трябвало да ме подкрепя, не да оправдава престъпленията му.
Усещам как става от леглото с въздишка.
– Но той е все същият Джеси – казва, докато напуска стаята и ме оставя сама, да оплаквам загубата си.
Лежа в тишината и се опитвам да разкарам всички неизбежни мисли от главата си. Не съм добре. Мозъкът ми е нападнат от картини от последните няколко седмици: спомням си как ме зашемети по време на първата ни среща, спомням си съобщенията и обажданията, преследването... и сексът. Обръщам се по корем и захлупвам лице във възглавницата.
Думите на Кейт подскачат из ума ми. „Той е все същият Джеси.“ Знам ли изобщо кой е Джеси? Знам само че е мъж, който ме помете със своята енергия и ме заслепи с физическото си присъствие.
Още едно парче от пъзела си пада на мястото, когато си спомням как ми каза, че не поддържа контакт с родителите си. Отрекли са се от него, когато чичо му умрял и Джеси отказал да продаде имението. Сега вече всичко добива смисъл. Не е имало нищо общо с наследството или със споделянето на имота, а с това, че двадесет и един годишният им син е бил оставен да управлява супер шикозен секс клуб. Разбира се, че са били загрижени. Неодобрението им от връзката на Джеси с Кармайкъл е абсолютно оправдано. Джеси каза, че си е поживял. Кой млад мъж не би го направил в заведение, в което всичко е позволено? Наистина е имал много практика и вероятно никога да не е чукал жена повече от веднъж, освен мен.
Не е нужно голямо прозрение да разбера защо бях разглеждана толкова внимателно от всички онези жени, когато ходех в имението. Всички те го искаха. Не, всички те го искаха отново.
Беше играл рисковано, като ме беше отвел там, но като си помисля внимателно, никой никога не ме доближи, никога не бях сама, никога не бях свободна да се скитам. Всички ли са знаели, че съм в неведение? Дали са били инструктирани да си мълчат и да стоят настрана? Явно се е постарал доста да ме държи на тъмно. Как е мислел, че може да се измъкне? Коментарът на Сара за кожите... Притискам лице във възглавницата напълно отчаяна.
– Ава?
Поглеждам и виждам Сам да стои на вратата. Изглежда толкова свит, колкото и преди.
– Той всеки ден си блъскаше главата и се опитваше да измисли как да ти каже. Никога не съм го виждал такъв преди.
– Имаш предвид отхвърлен? – казвам саркастично. – Не, не мога да си представя Джеси Уорд да е получавал много откази.
– Не. Имам предвид полудял по жена.
– Той е просто луд, Сам.
Сам се мръщи и клати глава.
– Да, по теб. Нещо против? – пита, застанал на ръба на леглото.
– Заповядай! – мърморя.
Той сяда на ръба на леглото. Никога не съм го виждала толкова сериозен.
– Ава, познавам Джеси от осем години. Нито веднъж не съм го виждал да се държи така с жена. Никога не е имал връзка освен сексуална, но ти се появи и той сякаш намери цел. С теб той е различен и ти може би си била объркана от неговото покровителство, но като приятел аз бях щастлив да видя, че е загрижен толкова за някого, че се държи по този начин. Моля те, дай му шанс!
– Той не беше просто покровителствен, Сам. – Негоното покровителство е само началото на дълъг списък с неразумни неща.
– Все още е Джеси – Сам повтаря думите на Кейт и ме поглежда умоляващо. – Имението е бизнес. Да, той смесваше бизнеса с удоволствието, но нямаше нищо друго. – Усмихва се и вдига ръката ми. – Ако ми кажеш, че можеш да го изоставиш, без да помислиш отново и без съжаления, тогава ще млъкна и ще си тръгна. Но не мисля, че можеш. Ти си шокирана, осъзнавам го. И да, той има минало, но не можеш да пренебрегнеш факта, че те обожава, Ава. Изписано е на лицето му, изразено е във всичко, което прави. Моля те, дай му шанс! Той го заслужава.
Опитвам се да се справя с нещо, което просто не разбирам и вероятно никога няма да разбера. Джеси притежава секс клуб. Тази драма не се вписва в моята представа за едно нормално „и заживели щастливо“. Загрижен е достатъчно, за да се държи така? Обожава ме? Обожанието равнява ли се на любов? Пренебрегвах всички приказки на Джеси в леглото в началото – всички онези „ти си моя“ и глупостите за това, как никога няма да ме остави да си тръгна. Споменаваше, че обича това и онова, но никога не каза, че обича мен. „Обичам те в дантела“, „обичам сънливия секс с теб“, „обичам да си тук“. Трябваше ли да търся по-дълбок смисъл в тези думи? Дали не ми е казвал това, което исках да чуя, но по колеблив начин? Упорито търсеше от мен уверения, че ще остана. Той се нуждаеше от утеха, че ще остана, и аз му я давах много пъти, нали? Винаги му казвах, че ще остана. Но тогава не знаех за имението. А след като научих, го напуснах.