Винаги ме искаше в дантела, не в кожа. Беше ме обявил за негова. Беше властен до абсолютния максимум. Беше неразумно властен. Искаше да съм покрита, да не се излагам на показ пред никого, освен пред него. Кожени дрехи, смяна на партньори и излагане на женска плът – това сигурно е нещо обикновено в имението. Дали не се опитваше да ме направи пълна противоположност на всичко, което познава? Всичко, с което е свикнал?
Сядам. Трябва да говоря с него. Мисля, че мога да преживея имението, но знам със сигурност, че никога няма да преживея Джеси. Това, че го видях толкова отчаян и загрижен, вероятно означава, че поне изпитва болка. Нямаше да се държи така, ако не означавах нищо за него, нали? Толкова много въпроси. И има само едно място, на което ще намеря отговорите. Дължа на себе си тези отговори.
Поглеждам към Сам и виждам как по дръзкото му лице плъзва лека усмивка.
– Работата ми тук е свършена – имитира той думите на Джеси, докато се изправя с леко трепване. – Злобната змия!
Усмихвам се вътрешно. Тази бомба очевидно не е засегнала Кейт по същия начин, по който засегна мен. Навличам най-близките дрехи, които успявам да намеря и грабвам ключовете от колата. Сълзи наводняват очите ми, а вината пробива огромна дупка в стомаха ми. Той беше този, който искаше да сложи картите на масата. Щеше да ми каже за имението, но дали щеше да ми признае още нещо? Надявам се да е така и съм на път да открия. Предупреждението на Сара за изграждането на мечтите около Джеси се забива с пълна сила отново в ума ми, докато препускам надолу към колата. Може би е права, но не мога да живея, без да знам.
Тридесет и трета глава
Карам към „Луссо“ по най-неразумния начин – засичам, натискам клаксона нетърпеливо и минавам на червено няколко пъти. Когато отбивам при доковете, виждам колата на Джеси, паркирана под ъгъл на две от определените му места. Зарязвам моето „Мини“ на пътя, влизам през пешеходната врата (благодаря на всичко свято, че си спомням кода) и изтичвам във фоайето, където заварвам Клайв на портиерското бюро по-весел от обикновено.
– Ава! Най-после разучих това проклето оборудване – заявява той доволно.
Подпирам се на високия мраморен плот, за да си поема дъх.
– Супер, Клайв! Казах ти, че ще стане.
– Добре ли си?
– Добре съм. Просто се качвам при Джеси.
Телефонът на бюрото започва да звъни и Клайв вдига пръст, за да се извини за малко.
– Господин Холанд? Да, сър. Разбира се, сър – затваря и надрасква няколко бележки в тефтера си. – Съжалявам.
– Няма нищо. Ще се оправя сама.
– Ава, господин Уорд не ме е уведомил за посещението ти. – Той оглежда монитора си и аз зяпвам към него. Той шегува ли се? Виждал е Джеси да ме внася и изнася от това място много пъти. На какво си играе?
Усмихвам се сладко.
– Как ти се струва работата, Клайв?
Той веднага става отзивчив и въодушевен.
– Обожавам я. На практика съм личен асистент на тринадесет неприлично богати обитатели. Вчера господин Даниел поиска да организирам полет с хеликоптер над града за дъщеря му и три приятелки, а... – навежда се над плота и снишава глас: – Господин Гомес от пети е с различна жена всеки ден от седмицата. А господин Холанд изглежда си пада по тайландски пиленца. Но го запази за себе си! Всичко е поверително. – Той намига.
– Еха! Изглежда много интересно. Радвам се, че ти харесва, Клайв – Усмихвам се. – Имаш ли нещо против да се кача?
– Трябва първо да се обадя, Ава.
– Обади се тогава! – пуфтя нетърпеливо и пристъпвам от крак на крак, докато Клайв звъни в панорамния апартамент.
Затваря и набира отново.
– Сигурен съм, че го видях да минава – промърморва намръщен. – Може би не съм.
– Колата му е отвън, трябва да е тук – настоявам нетърпеливо. – Опитай пак! – Соча към телефона и Клайв натиска няколко копчета, докато гледам.
Затваря отново и клати глава.
– Не, определено не е там. И не е поставил НБ в системата си, така че не е заспал или зает. Сигурно е излязъл.
Мръщя се.
– НБ?
– „Не безпокойте!“
– О! Клайв, знам, че е у дома. Моля те, може ли да се кача? – умолявам го. Не мога да повярвам, че е толкова принципен.
Той се обляга напред през бюрото и присвива очи към мен. После се оглежда на двете страни, за да провери дали брегът е чист.
– Може сериозно да загазя, ако не следвам протокола, но понеже си ти, Ава – той намига, – давай! – Сочи с палец през рамо и оправя зелената си шапка.