– За какво си ме предупредил? – питам тихо, докато се опитвам да пресметна наум колко е изпил. Това е третата бутилка, която виждам. Може ли някой да изпие толкова?
– Колко типично – крещи той към тавана.
– Не знаех – прошепвам.
Той се смее.
– Не си знаела? – сочи с бутилката към мен. – Казах ти, че ще причиниш повече щети, ако ме напуснеш, но ти все пак ме напусна. Сега виж в какво шибано състояние съм!
Трепвам от думите му. Плаче ми се, но шокът контролира сълзите. Това не е Джеси, когото познавам. Този мъж е непознат – вреден, жесток и безмилостен мъж, когото изобщо не обичам. Не се нуждая от този мъж.
Тръгва към мен и аз се отдръпвам. Не искам да съм близо до него.
– Това е, бягай! – Продължава да се промъква напред и приближава с всяка стъпка. – Ти си шибана съблазнителка, Ава. Може да те имам, после не може, после пак може. Реши какво искаш, мамка му!
– Защо не ми каза, че си алкохолик? – питам, когато гърбът ми опира в стената. Няма повече накъде да се оттеглям.
„Защо не ми каза всичко?“
– И да ти дам още една причина да не ме искаш? – изрича. После сякаш обмисля нещо. – Не съм алкохолик.
Застанал е над мен и ме гледа. Толкова отблизо очите му са още по-празни и мрачни.
– Нуждаеш се от помощ – казвам с треперещ глас. На мен също ще ми е нужна помощ.
– Нуждаех се от теб, а... ти... ти ме напусна – дъхът му е горещ, но не е с обичайния му ментов аромат. Подушвам само алкохолни пари, а който твърди, че водката не мирише, лъже.
Слагам ръце на голите му гърди, за да го избутам, като натискам леко от страх, че може да го катурна. Смешно е. Този висок, жилав, мускулест мъж е толкова нестабилен на краката си. Усещам гърдите му като нещо близко – това е нещо, което разпознавам, но те са единствената част от него, която ще докосна сега.
Той отстъпва назад и отново надига бутилката до устните си. Искам да я грабна и да я разбия на пода.
– Извинявай, да не навлизам в пространството ти? – Смее се. – Това никога не те е притеснявало преди.
– Преди не си бил пиян – отвръщам.
– Не... не бях. Бях твърде зает да те чукам, за да мисля за пиене. – Той ме поглежда възмутен и се навежда напред. – Бях твърде зает да те чукам, за да мисля за каквото и да било. А ти го обожаваше – присмива се. – Ти беше добра. Всъщност най-добрата, която съм имал. А аз съм имал много.
Яростта нахлува в мен като ракета. Толкова бързо, че не си давам сметка как ръката ми излита и го зашлевявам силно, докато не усещам болката и дланта ми не започва да пулсира.
Той задържа лицето си настрани, където го е запратила яростната ми ръка, след което бавно се обръща отново към мен. Смее се кротко.
– Забавно е, нали?
Гледам го с пълно презрение и клатя глава. Имам чувството, че съм въвлечена в откачен филм. Такива неща просто не се случват, особено на мен. Домове за секс, пълна лудост и алкохолизирани задници. Как се забърках в тази каша?
– Ти си в жалко състояние, мамка му!
– Внимавай с езика! – заваля той.
– Ти няма да ми казваш как да се държа! – изкрещявам. – Повече няма да ми казваш как да правя каквото и да било.
– Аз. Съм. В. Жалко. Състояние. И. Всичко. Това. Е. Заради. Теб – набляга на всяка дума завалено и завира пръст в лицето ми. Боя се, че може да го цапардосам по пияната мутра, ако не си тръгна веднага. Но всичките ми неща са тук и трябва да си ги взема. Не искам никога да се връщам.
Минавам покрай него и бързам към стълбите. С малко късмет ще се окаже, че той е твърде пиян, за да се качи по тях и ще мога да прибера нещата си без повече гневни думи.
Изкачвам стълбите бързо и нахлувам в спалнята. Стоя няколко мига и се чудя къде е сложил сака ми.
Откривам куфара си прибран грижливо зад кутии с обувки в гардероба и го измъквам. Започвам да свалям дрехите си от закачалките и да обирам нещата си от пода в същото време. Връщам се в спалнята и откривам Джеси да стои на вратата. Отнело му е повече време от обичайното, но е успял да качи стълбите. Пренебрегвам го. Изтичвам в банята и нахвърлям тоалетните си принадлежности в чантата.
– Това навява ли ти спомени, Ава?
Вдигам поглед и виждам, че гали мраморния плот с безизразно лице. Опитвам се да заглуша спомена за срещата ни при откриването, когато най-накрая се предадох на този мъж. В тази баня правихме любов за първи път. Не, чукахме се за първи път. А сега всичко свършва, отново тук.
Той препречва пътя ми с високото си олюляващо се тяло и забелязвам, че бутилката водка е била изоставена, а кърпата се е разхлабила. Опитвам се да го обиколя, но той се движи заедно с мен и пречи на опитите ми да премина.