– Ще го направим по-късно.
– Това ще ти остави прекалено много време да промениш решението си. – Продължавам да хапя врата ù. Нямам желание да я изпускам от ръцете си, защото се страхувам, че никога повече няма да я хвана. Но тогава тя сграбчва брадичката ми и ме изтръгва от щастливия ми унес.
– Няма да променя решението си. – Носовете ни се докосват. – Няма да променя решението си.
Тя наистина го мисли. Виждам го в решителните ù очи... но няма да рискувам. Притискам силно устни към нейните и ù го казвам.
– Съжалявам, не мога да рискувам. – Вдигам я и я отнасям в банята.
– Какво? Те ще искат да видят и банята.
– Ще заключа вратата. Без писъци! – Усмихвам ù се. Тя си спомня глупавия ми въпрос и се радвам, че се усмихва. Изричането на такава нетактична реплика пред толкова изящна жена трябваше да ми заслужи шамар.
– Нямаш срам.
Усмивката ù, заедно с дръзкия ù смях карат пениса ми почти да експлодира... така че ù казвам и това.
– Не. Членът ми ме боли от миналия петък. Най-после си в ръцете ми и си се вразумила. Няма да ходя никъде, нито пък ти.
Изритвам прекрасната дървена врата на прекрасната ми нова баня и поставям Ава нежно на плота между двете мивки, след което бързо се връщам и заключвам вратата. Нищо няма да прекъсне това.
Когато се обръщам с лице към нея, тя ме гледа, а замечтаните ù шоколадови очи проблясват с желание. По дяволите, тази жена не може да е истинска. Посягам към ризата си и започвам да я разкопчавам, докато вървя бавно към Ава. Не бързам, защото виждам ясно, че напълно се е отдала на мига. Това се случва.
Оставям ризата да виси отворена и сдържам дъха си, когато Ава поставя пръст в центъра на гърдите ми и леко го прокарва надолу. Ръцете ми инстинктивно откриват кръста ù и тялото ми се намества между бедрата ù.
Вдигам очи към нея, виждам как ме наблюдава внимателно и устните ми трепват от... щастие. За първи път в живота си се чувствам щастлив.
– Вече не може да избягаш.
– Не искам да бягам.
– Добре – прошепвам. Поглеждам към устните ù, а тя продължава движението на пръста си нагоре по гърдите ми, по врата ми и накрая докосва леко долната ми устна. Захапвам го. Щастието ми се увеличава десетократно, когато тя ми се усмихва и прокарва ръка в косата ми.
– Харесвам роклята ти – казвам и плъзвам поглед надолу по събраната на кръста ù материя, като се спирам на прекрасните ù бедра.
– Благодаря.
– Малко е ограничаваща. – Дръпвам част от червената материя.
– Така е.
– Да я махнем ли? – Наклонявам глава замислено, когато тя се усмихва.
– Ако искаш.
– Или може би да я оставим? – Дръпвам се и вдигам ръце... глупава постъпка. Допирът до нея вече ми липсва, затова веднага прокарвам длани зад гърба ù и откривам ципа. – Но пък – прошепвам в ухото ù – от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля.
„И то е невероятно, мамка му!“ – мисля си, докато дишам в ухото ù и бавно разкопчавам роклята. Не знам защо не го изричам. Трябва да ù го кажа и го правя.
– И то я превъзхожда многократно. Мисля, че ще се отървем от нея. – Ава трябва да знае, че съм напълно в нейна власт.
Вдигам я и я поставям на крака. Издърпвам прекрасната рокля и разкривам гледка, която е запечатана в ума ми от вторник. Изритвам излишната рокля настрани и попивам гледката няколко мига, преди да вдигна Ава отново на плота. Усещането да я държа в ръцете си е също толкова задоволяващо, колкото и да я гледам. Искам да я нося навсякъде, да я залепя за себе си.
– Харесвам тази рокля – спори тя.
– Ще ти купя нова – отхвърлям загрижеността ù. Знам, че не ù пука за роклята. Заемам позицията си между краката ù и хващам малкия ù задник. Дръпвам я по-близо към мен и потривам хълбоци в нея, докато се изучаваме един друг. Членът ми няма да издържи още дълго, но в момента се наслаждавам да я гледам.
Прокарвам ръка по гърба ù, разкопчавам сутиена ù и го махам. Въздъхвам, когато очите ми са благословени от нейните игриви, съвършено оформени гърди. И тогава малката изкусителка се подпира назад на ръце, като набляга на изтънченото притискане на гърдите си в мен.
Отправям поглед към очите ù. Повдигам ръка и покривам цялата ù шия с голямата си длан.
– Усещам как сърцето ти препуска. – Изглеждам очарован. Аз съм очарован. Тя напълно ме пленява. Бавно плъзгам длан надолу и се спирам на плоския ù корем. Намирам очите ù отново, само за да проверя, че е истинска, въпреки че я усещам с всяка своя пора. – Ти си прекалено красива, жено – казвам твърдо. – Мисля, че ще те задържа.
Усмихвам се, когато извива гръб, а с уста захапвам нежно зърното ù и започвам да го смуча, докато със свободната си длан поемам другата ù гърда. Тя стене. Тялото ù се отпуска, а болезненият ми член се потрива с кръгообразни движения в нея. Боря се да запазя контрол, но искам първо да я боготворя, да направя всичко възможно най-добре. Ава е непредвидима с нейните вечни борби и отстъпления. Това ме тревожи.