Не започвам по най-добрия начин – не съм използвал презерватив. Отдръпвам се и галя сгорещеното ù лице с кокалчетата си.
– Не използвах презерватив. – Чувствам се като пълен тъпак. – Съжалявам. Отнесох се. Използваш противозачатъчни, нали?
– Да, но хапчето не ме предпазва от болести, предавани по полов път.
Усмихвам се, без изобщо да се обидя. Нямам право.
– Ава, винаги съм използвал презерватив. – Целувам челото ù. – Освен с теб.
– Защо? – пита тя озадачена. Не я обвинявам. Самият аз съм смаян от това.
– Не мисля нормално, когато съм близо до теб. – Започвам да се обличам и се чудя защо е така. Тя разбива всяка моя разумна мисъл, кара ме да правя глупости и да се държа като пълна откачалка.
Вземам една от луксозните кърпи от рафта до мивката и я поднасям под струята вода. Идеята да избърша всяка следа от себе си по нея ми се струва убийствена. Когато се обръщам, виждам, че краката ù са стиснати. Тя се чувства неудобно. Леко намръщен, ги разделям отново. Не искам никога да се чувства неудобно с мен, което е нелепо, като се има предвид как се държах с тази жена. Но тя все още е тук.
– Така е по-добре – прошепвам и поставям дланите ù на раменете си. Неохотно прокарвам кърпата по кожата ù и я почиствам, като от време на време ù хвърлям по някой поглед. Знам, че тя не ме изпуска от очи.
– Искам да те хвърля под душа и да боготворя всеки сантиметър от теб, но това ще трябва да свърши работа. Поне засега. – Целувам я бързо и негодувам, че трябва да я облека. – Хайде, жено! Да те облечем! – Харесва ми, че ме оставя да свърша всичко, харесва ми и това, че се напряга и потрепва, когато не мога да устоя и вкусвам отново врата ù. По-добре да свиква с целувките ми по цялото си тяло, защото нямам намерение да използвам устните си никъде другаде.
Подава ми ризата ми и аз заглаждам гънките, доколкото е възможно.
– Наистина нямаше нужда да я съсипваш. – Ухилвам се, докато се обличам, а тя ме гледа внимателно.
– Сакото ти ще пок-... – Тя спира и очите ù се разширяват. – О!
– Да. О! – Закопчавам колана и се усмихвам още по-широко, когато тя трепва, разтревожена от спомена за него. – Добре, готова ли си да се върнем долу? – Подавам ù ръка и тя я хваща веднага. Умно момиче. – Бих казал, че крещя доста силно.
Разсмивам се, а тя поклаща глава. Не мога да повярвам, че ù казах това.
Лицето ù изразява тревога, когато се зърва в огледалото. Не знам защо, изглежда просто безупречно.
– Съвършена си. – Отключвам банята и я издърпвам навън, като пътьом грабвам сакото си. Тръгваме надолу по стълбите и аз усещам напрежението, което пътува от нея към мен през свързаните ни ръце. Това не ми харесва ни най-малко, особено когато усещам, че тя физически се опитва да освободи ръката си от моята. Инстинктът ми казва да я задържа... и аз я задържам.
– Джеси, пусни ръката ми!
– Не – изстрелвам неразумно и кратко. Нищо не мога да направя.
Спирам, щом тя спира и се обръщам да я погледна. Нервна е, а от скорошното ù състояние на блаженство няма и помен.
– Джеси, не може да очакваш да се перча тук ръка за ръка с теб. Не е честно. Моля те, пусни ме!
Взирам се в ръцете ни. Осъзнавам, че я стискам прекалено силно, когато забелязвам издутите вени на ръката ми. Не я наранявам, никога не бих я наранил, но имам здрав захват и не смятам да я пусна.
– Няма да те пусна – прошепвам. – Ако те пусна, може да забравиш какво е усещането. Може да размислиш. – Звучи неразумно, но това е положението.
– Да размисля за какво? – Тя изглежда объркана и потвърждава страховете ми.
– За мен.
Шокиран съм, когато дръпва ръката ми и внезапно се освобождава. Как успя да го направи, мамка му? Нищо не може да спре яда, който ме обзема. Знам, че я гледам свирепо и стрелването ù надолу по стълбите само го потвърждава.
Наблюдавам със смес от ужас и агония как бяга от мен в ръцете на някакъв женствен тъпак в основата на стълбището. Кой е този, мамка му?
Чувствам се неудобно от гнева, който бушува в мен, докато слизам надолу по стълбите и гледам как друг мъж се лигави по нея, но когато наближавам, се успокоявам... малко. Той е гей. По дяволите, не може да е по-очевидно, дори ако беше сложил мрежести чорапи и изкуствени мигли. Но все пак е мъж и ръцете му са върху моята Ава.
Моята Ава?
Мамка му, Уорд! Загазил си.