Смея се тихо на себе си. Не е непривлекателно. Изобщо. Превърнала съм се в локва от желание.
Ръцете му са отпуснати до тялото, но позата му е уверена и решителна. Взира се в мен с явно намерение и погледът му ми казва, че ще се разтопя от удоволствие. Би трябвало да се махна, но колкото и да мисля, че трябва, колкото и да се боря да си наложа да бягам, не го правя. Вместо това спускам поглед към обутите му в дънки бедра и забелязвам издутината в слабините му. Той е възбуден и съдейки по острия спазъм на желание в корема ми, аз също.
Разтварям устни, за да поема успокоително дъх, а после размърдвам врата си.
– Отпусни се, Ава! – казва той тихо. – Знаеш, че ме искаш.
Едва не се изсмивам. Кой не би го искал? Само го вижте!
Стоя вцепенена. Единственото видимо движение е това на сърцето ми, което се опитва да изскочи от гърдите ми. Пулсът ми се засилва още повече, щом той тръгва бавно към мен, вперил поглед в очите ми.
Когато е на няколко крачки, свежият му ментов аромат ме обгръща и тялото ми неволно се сковава. Не знам как успявам, но задържам погледа си върху очите му, докато той не застава толкова близо до мен, колкото е възможно, без да ме докосва физически.
– Обърни се! – нарежда тихо.
Подчинявам се, без дори да помисля или да се поколебая и бавно се обръщам, като издувам бузи и стискам очи. Какво правя? Не се запъвам дори леко. Раменете ми са напрегнати в очакване на докосването му, а заповедите да се отпуснат, които мозъкът ми изпраща към тях, не вършат никаква работа. Единственият звук в стаята е тежкото дишане, идващо от двама ни. Стоя няколко мига, после се опитвам да се обърна с лице към него, но съм спряна, когато две здрави, топли и леко треперещи ръце се отпускат на раменете ми и ми пречат да изпълня намерението си. Докосването му ме кара да трепна и той отпуска ръка бавно, сякаш за да се увери, че ще остана неподвижна, след което хваща косата ми и я премества отпред. Макар и умопомрачена, мислено си нареждам да бягам, но тялото ми има изцяло различна програма, не се подчинява.
Ръката му отново е на рамото ми и той бавно започва да масажира напрегнатите ми мускули. Чувството е божествено, главата ми се люшва благодарно и една лека въздишка се откъсва от устните ми. Натискът се увеличава и аз попивам възхитителните движения на умелите му ръце. Усещам ментовия му дъх да сгрява ухото ми. Потръпвам и накланям глава към него. Знам, че е подканящо, но точно в този момент съм загубила всякакъв разум. Искам още.
– Не ме спирай! – прошепва той и вибрациите на гласа му пращат трусове по тялото ми. Физически треперя. Това е извън моя контрол.
Буца засяда в гърлото.
– Не искам да те спра – гласът ми е неразпознаваем. Не мога да повярвам, че този мъж ме е хванал неподготвена и не мога да повярвам, че приемам поведението му безусловно.
Той се притиска към гърба ми и устата му се спуска към ухото ми.
– Сега ще сваля роклята ти.
Кимването ми в знак на съгласие е почти незабележимо, но той го долавя и в отговор захапва ухото ми, което само допринася за усилването на неумолимото напрежение във вече пулсиращата ми сърцевина.
– Ти си прекалено красива, Ава – мърка той и прокарва устни по ухото ми.
– О, Боже! – облягам се на него и усещам как възбуденият му член му тупти през дънките директно в долната част на гърба ми.
– Усещаш ли това? – Той развърта бедра и аз изстенвам. – Ще те имам, момиче. – Думите му са казани с абсолютна убеденост.
Аз съм напълно в негова власт. Знам, че той сигурно има практика в тази област, че явно е превърнал дарбата на прелъстяването в изкуство. Не се заблуждавам. Жените сигурно падат в краката му ежедневно. Той е добре обучен господар който взема, каквото иска, но това изобщо не ме притеснява. Точно сега аз съм тук, за да вземам, без съвест и без нерешителност. Предпазливостта ми е напълно изчезнала.
Усещам как показалецът му тръгва от основата на гърба ми, прокарва бавно следа през центъра на гръбнака ми и кара главата ми да се люшне свободно. Моля се ръцете ми да останат отпуснати, а единственото, което искам, е да се обърна и да го погълна, но той вече ме спря веднъж. Очевидно иска да контролира положението.
Когато стига до върха на роклята ми, хваща ципа и поставя длан на хълбока ми. Трепвам рязко. Това е мястото, на което изпитвам невероятен гъдел и всяко докосване по таза или по трапчинката над него, ме кара да подскачам до тавана. Стискам очи и използвам цялата воля, която притежавам, за да пренебрегна контакта. Трудно е, но самият размер на дланта му, разперена върху хълбока ми, ме заземява и ме държи неподвижна.