Сядам при нея.
– Трябва да започнеш да взимаш депозит.
– Знам. Хей, имам среща утре вечер.
– С кого? – питам и се чудя дали тази среща ще бъде последвана от друга.
– С един много сладък клиент. Отби се, за да вземе тортата за рождения ден на племенницата си. С героите от джунглата. Колко мило, нали?
– Много мило – съгласявам се. – Как се случи това?
– Аз го поканих – свива рамене тя.
Смея се. Самоувереността ù е очарователна. Сигурно държи световния рекорд за първи срещи. Единствената дълготрайна връзка, която някога е имала, беше с брат ми, но ние обикновено не говорим за това. Откакто се разделиха и Дан се премести в Австралия, Кейт е на безкрайна поредица от срещи, никоя от които не прогресира след първата.
– Ще се преоблека и ще се обадя на мама. – Ставам и взимам виното със себе си. – Ще се срещнем скоро на дивана.
– Супер!
Наистина имам нужда да поговоря с мама. Дори най-добрата приятелка, каквато е Кейт, не може да бие майка ти, когато търсиш утеха. Не че мога да ù кажа защо се нуждая от утеха. Би била ужасена.
Вече преоблечена в торбести панталони и потник, се пльосвам на леглото и набирам мама. Телефонът звъни само веднъж, преди тя да вдигне.
– Ава? – гласът ù е писклив, но все пак успокояващ.
– Здрасти, мамо!
– Ава? Ава? Джоузеф, не я чувам. Както трябва ли го правя? Ава?
– Тук съм, мамо. Чуваш ли ме?
– Ава? Джоузеф, развален е. Не чувам нищо. Ава!
Чувам приглушеното оплакване на татко като фон, преди да дойде до апарата.
– Ало?
– Здрасти, татко! – крещя.
– Няма нужда да викаш, по дяволите!
– Тя не ме чуваше.
– Защото беше обърнала скапаното нещо обратно, глупава жена.
Чувам смеха на мама, последван от шляпване, без съмнение мама е тупнала татко по рамото.
– Тя там ли е? Искам да я чуя? Дай ми това! – чувам боричкане, преди тя да вземе слушалката. – Ава? Ава, там ли си?
– Да. – Защо просто не набрах домашния? Звъня на новия ù мобилен телефон, за да може тя да свикне, но, мили Боже, трудно е. Тя е едва на четиридесет и седем, но е пълен технофоб.
– А, така е по-добре. Вече те чувам. Как си?
– Добре. Добре съм, мамо. А ти?
– Да, всичко е наред. Познай какво! Имаме новини. – Не ми дава възможност да предположа. – Брат ти ще дойде на гости.
Сядам от вълнение. Дан се прибира? Не съм виждала брат си от шест месеца. Той изживява сбъднатата си мечта на Златния бряг11 като инструктор по сърф. Кейт ще откачи от тази новина и то не в добрия смисъл.
11 Златния бряг (англ. Gold Cost) – голям град в австралийския щат Куинсланд. Б.пр.
– Кога? – питам.
– Следващата неделя. Не е ли вълнуващо?
– Знаеш ли какви са плановете му? – настоявам.
– Каца на Хийтроу и идва право в Корнуол за цяла седмица, за да се види с мен и татко ти, а после се връща в Лондон. Ще дойдеш ли с него? Не си идвала от седмици.
Внезапно се чувствам отвратително. Не съм виждала родителите си от почти осем седмици.
– Бях много заета, мамо. Очаква ме откриването на „Луссо“. Напрегнато е. Ще се постарая, става ли?
– Знам, скъпа. Как е Кейт? – пита тя. Мама все още обича Кейт. Беше също толкова съкрушена, колкото и аз, когато двамата с Дан се разделиха.
– Страхотно.
– Добре. Чувала ли си се с Мат? – пита тя напрегнато. Знам, че се надява на голямо, кънтящо НЕ. Изобщо не беше съкрушена, когато се разделих с него. Той не ù беше любимец. Като се замисля, не беше любимец на много хора.
– Не, просто продължавам напред – информирам я и чувам облекчената ù въздишка. Нямам намерение да споменавам как точно продължавам напред.
– Добре. Джоузеф, отвори вратата, моля те! Ава, трябва да вървя. Сю дойде, ще ме води на йога.
– Добре, мамо. Ще звънна другата седмица.
– Става. Късмет с откриването и се забавлявай! – нарежда тя.
– Доскоро, мамо! – Затварям. Дан се прибира. Това ме развеселява малко, а и винаги се чувствам по-добре, когато говоря с мама. Родителите ми са на километри от мен и ми липсват ужасно, но се утешавам с това, че успяха да избягат от бясната надпревара на Лондон, когато се пенсионираха рано и заминаха за Нюкий12 след инфаркта на татко.
12 Нюкий (англ. Newquay) – градче в Корнуол, Великобритания. Б.пр.
Телефонът ми започва да звъни и поглеждам към екрана. Очаквам да видя номера на майка ми – вероятно е забравила да заключи клавиатурата и е седнала върху нея, но не е. Звъни Джеси Уорд.
„Ъх!“
– Отказ! – Пухтя и хвърлям телефона на леглото. Напускам стаята си, за да отида при Кейт на дивана и докато вървя по коридора, чувам как той отново звъни.
Пета глава