– О, не, няма да стане. – Той ме бута, макар и леко, но лесно ме надвива и влиза в антрето, тръшвайки вратата зад себе си. – Този път няма да бягаш. Ще се изправиш пред истината.
С боси крака съм почти една стъпка по-ниска от него, което ме кара да се чувствам дребна и слаба, докато Джеси се извисява над мен, все още задъхан. Отстъпвам, но той върви напред и запазва нищожното разстояние между нас.
– Трябва да си вървиш. Кейт ще се прибере всеки момент.
Той спира и ми се мръщи.
– Спри да лъжеш! – сопва се и избутва ръката ми далеч от косата. – Престани с глупостите, Ава!
Нямам представа какво да му кажа. Защитата не действа, може би трябва да опитам с безразличие. Той е невероятно дебелокож и очевидно е свикнал да получава това, което иска.
Обръщам се и се качвам отново по стълбите.
– Защо си тук? – питам, но преди да стигна далеч, той вече е зад мен, сграбчва ме за китката и ме завърта с лице към него. Допирът мигновено изпраща сигнал за тревога.
– Знаеш защо – изрича ядосано.
Издърпвам китката си от ръката му и се отдръпвам назад, докато дупето ми удря стената зад мен.
– Защото искаш да чуеш колко силно ще крещя?
– Не!
– Ти безспорно си най-арогантният задник под слънцето. Нямам интерес да бъда нечие сексуално завоевание.
– Завоевание ли? – сумти той, обръща се и започва да крачи безцелно. – На каква шибана планета се намираш, жено?
Замръзвам от абсолютен шок и се завъртам към него. Смущението ми изчезва и предишното ми раздразнение бързо се превръща в кипяща ярост.
– Махай се!
Той спира и ме поглежда.
– Не! – крещи и започва отново да крачи.
Замислям се как да го разкарам от къщата, но никога няма да мога да го изтикам през вратата, а да го докосна, би било огромна грешка.
– Не ме интересува, мамка му! Махай се! – треперливият ми глас не отговаря на хладнокръвната маска, която съм сложила на лицето си, но аз оставам на място.
– Внимавай с шибания език!
О, какво нахалство!
– Махай се!
– Добре – казва той просто и престава да марширува, за да ме прикове с втренчения си поглед. – Погледни ме в очите и ми кажи, че не искаш да ме виждаш повече, и ще си отида! Повече никога няма да ме видиш.
Мисълта да не го видя отново праща гадна болка в стомаха ми, което, разбира се, е напълно нелепо. За мен той е непознат, въпреки че ме кара да изпитвам нещо... Не съм сигурна какво точно.
Когато не казвам нищо, той започва да се приближава и дългите му равни крачки го довеждат право пред мен за миг. Между нас едва ли има и два сантиметра.
– Кажи го! – шепне той.
Не мога да произнеса и дума. Наясно съм с учестеното си дишане, с туптящото си сърце и с тъпото пулсиране в слабините си и съм нащрек за подобни реакции, които се излъчват от него. Виждам гърдите му да се надигат под бледорозовата риза. Усещам тежкия му ментов дъх на лицето си. Не съм убедена, че и неговото сърце бие учестено, но подозирам, че е така. Сексуалното напрежение между телата ни е осезаемо.
– Не можеш, нали? – прошепва.
Не мога! Опитвам се, опитвам се наистина здраво, но скапаните думи не излизат. Изстреляна съм обратно към предишната ни среща, само че този път няма риск да бъдем прекъснати от враждебна приятелка. Няма нищо, което да ме спре, освен съвестта ми, но точно в момента желанието ми надделява над нея.
Джеси докосва рамото ми с върха на пръста си и подпалва истински ад в мен, след което бавно прокарва пръста си по шията ми и достига до чувствителната точка под ухото ми.
Сърцето ми ще изскочи.
– Бум... бум... бум – шепне той. – Усещам го, Ава.
Вкочанявам се и се притискам към стената.
– Моля те, върви си! – едва успявам да прошепна думите.
– Сложи ръка на сърцето ми! – прошепва той, сграбчва ръката ми и я поставя върху гърдите си. Не е нужно да го прави. Чувствам как сърцето му бие много бързо под ризата. Няма нужда да го докосна, за да разбера. Аз просто му въздействам така, както и той на мен.
– Защо се опитваш да спреш неизбежното? – Той обвива с пръсти шията ми и повдига главата ми, за да срещна очите му.
Мигновено съм погълната от тях. Дългите му мигли хвърлят сенки над скулите му, когато се навежда, за да докосне с устни ухото ми. Ахвам тихо.
– Ето го – мърмори той, докато прокарва леки целувки надолу по шията ми. – И ти го усещаш.
Да. Неспособна съм да спра това. Мозъкът ми е изключил, тялото ми е поело управлението и докато устните му си проправят път обратно нагоре към страната ми, аз се примирявам с факта, че съм изгубена – с него съм изгубена. Но тогава чувам звъна на телефон. Не е моят, но прекъсването е достатъчно, за да ме измъкне от транса, в който ме праща този мъж. О, боже, вероятно е Сара.