4 Портвайн – португалско подсилено вино с тъмнозлатист цвят, което се произвежда в долината на река Дуро, Североизточна Португалия. Б.пр.
Щом портите се отварят напълно, минавам през тях и след около километър и половина стигам до съвършено кръгъл площад. Свалям слънчевите си очила и зяпвам към огромната постройка, извисяваща се над нея. Внушителна е.
От двете страни на черните врати, украсени със силно полирани корнизи, има четири гигантски еркерни прозореца с колони от гравиран камък, които сякаш ги охраняват. Сградата е построена от огромни варовикови блокове, а покрай фасадата са подредени тучни лаврови дървета и като връх на всичко това в центъра на площада има фонтан, който пръска осветени от слънцето струи вода. Всичко е много величествено.
Гася двигателя и непохватно се боря с дръжката, за да изляза от колата. Изправям се, хващам се за вратата на колата, поглеждам нагоре към великолепната постройка и моментално решавам, че е станала някаква грешка. Мястото е в невероятно състояние.
Моравите са по-зелени от зеленото, сградата изглежда така, сякаш всеки ден я търкат и дори чакълът е чист до степен, която би могла да бъде постигната само ако редовно се минава с прахосмукачка. Ако може да се съди по външния изглед, не мога да си представя, че е възможно интериорът да се нуждае от някаква работа. Поглеждам нагоре към дузините издадени прозорци и виждам плюшени пердета да висят зад всички тях. Изкушавам се да звънна на Патрик и да проверя дали съм взела точния адрес, но на портата наистина пишеше „Имението“, а мизерникът в другия край на интеркома очевидно ме очаква.
Докато обмислям следващия си ход, вратата се отваря и разкрива най-едрия мъж, когото съм виждала някога. Той излиза бавно и застава на върха на стълбите, а аз трепвам от вида му и отстъпвам леко назад. Мъжът носи черен костюм, със сигурност специално ушит, защото това не е обичаен размер, черна риза и черна вратовръзка. Кожата му е с цвета на наситен абанос, бръснатата му глава изглежда така, сякаш е излъскана до блясък, а големите му слънчеви очила скриват очите му. Ако трябваше да си създам представа за това кой би могъл да излезе от тези врати, съвсем определено това нямаше да е той. Мъжът е истинска планина и всичко в него крещи „телохранител“. Внезапно започвам да се притеснявам, че съм се озовала в някакъв контролен център на мафията и се опитвам да си спомня дали съм прехвърлила паник-алармата в новата чанта.
– Госпожица О’Ший? – казва той провлечено.
Притеснена от масивното му присъствие, махвам с ръка в нервен жест.
– Здрасти! – прошепвам.
– Насам! – избоботва той с нисък глас, кимва отсечено, обръща се и тръгва обратно към вътрешността на сградата.
Обмислям дали да не побягна, но моето дръзко и копнеещо за опасности „аз“ е любопитно какво има отвъд тези врати. Грабвам чантата си, затварям вратата на колата, изкатервам стълбите, прекрачвам прага и се оказвам в огромно преддверие. Оглеждам втренчено помещението и се впечатлявам от голямото извито стълбище, което води към първия етаж.
Декорът е пищен, богат и някак стряскащ. Тъмносиньо и сиво-кафяво с намеци за злато и оригинални дървени части, както и богат махагонов паркет правят мястото зашеметяващо и крайно екстравагантно. Точно така бях очаквала да е, а това е твърде далеч от моя стил на дизайн. Но въпросът какво изобщо би правил тук някой интериорен дизайнер започва да ме обърква още повече. Патрик каза, че са поискали лично мен, така че бях склонна да мисля, че собствениците имат намерение да модернизират мястото, но това беше преди да го зърна. Декорацията подхожда на историческата сграда. В перфектно състояние е. Защо, по дяволите, съм тук?
Голямото момче се отправя надясно. Налага се да подтичвам след него и токчетата ми тракат по паркета, докато вървим към задната част на сградата.
Чувам бръмченето на разговори и поглеждам надясно. Забелязвам много хора, насядали на различни маси, да ядат, пият и разговарят. Сервитьори поднасят храна и напитки, а отчетливите гласове на Рат Пак5 мъркат за фон. Намръщвам се, но разбирам. Това е хотел – шикозен провинциален хотел.
5 Рат Пак (Rat Pack) – прозвище на група актьори и певци от 50-те и 60-те години на ХХ век. Появяват се заедно в различни филми и шоу програми. Основни членове са Франк Синатра, Дийн Мартин, Сами Дейвис-младши и други. Счита се основно за мъжка група, но в различни периоди от време към нея са се присъединявали Шърли Макклейн, Лорен Бекол и Джуди Гарланд. Б.пр.
Всичко започва да придобива смисъл за мен. Искам да кажа нещо на мъжа-планина, който ме води Бог знае къде, но той не поглежда назад нито веднъж, за да провери къде съм. Тракането на токчетата ми вероятно му показва, че го следвам. Той не казва почти нищо и подозирам, че не би ми отговорил, ако му задам въпрос.