17 Кат Кидстън (Cath Kidston) е английска модна дизайнерка, бизнес дама и автор на книги, чиято компания продава домашни мебели и други стоки чрез магазини, онлайн и с поръчки по пощата, като повечето продукти са изработени с нейните флорални мотиви. Б.пр.
– Имаш предвид, че е впечатляващо, сигурна съм.
– Да, това също. Но не бих могла да живея тук – казва тя без никакъв срам.
Симулирам обидена физиономия и очаквам отговора ù, но тя не казва нищо. Вместо това гледа над рамото ми с огромна самодоволна усмивка на лицето. Обръщам се, за да видя какво е привлякло вниманието ù.
„О, не!“
– Той е като гербова марка, нали? – отбелязва Кейт хладно.
Тя няма ни най-малка представа.
Облечен в тъмносин костюм и бледосиня риза, с едната ръка в джоба и с папка в другата, Джеси, както винаги, прилича на бог. Той е заедно с агента по имотите, но не му обръща никакво внимание. Не, очите му са приковани в мен.
– Мамка му! – ругая и се обръщам отново към Кейт. Тя прехвърля поглед от Джеси към мен и очите ù танцуват доволно.
– Знаеш ли – отпива от питието си, усмихната, – това не е поведение на човек, който е безразличен към някого, Ава.
– Ходих в имението във вторник и едва не спах с него – избълвам.
– Какво?! – Кейт изплюва питието си, грабва салфетка и бърше шампанско, което се стича по брадичката ù.
– Той се извини за съобщението, което ми беше пратил. Така че аз се върнах в имението. Но накара Голямото момче да ме заключи в една стая. И Джеси ме чакаше там полугол.
– Стига! Боже мой! Кое е Голямото момче?
Неотложната потребност да разкажа на Кейт всичко ме кара да пренебрегна въпроса ù и да изплюя фактите набързо. – Беше катастрофа. Избягах, когато чух, че приятелката му го вика. Но Уорд се появи снощи у дома с искания.
– Мамка му! Какви искания?
– Не знам. Той е арогантен задник. Попита ме колко силно ще крещя, когато ме чука.
Кейт отново се задавя с шампанското.
– Той какво? Мамка му, Ава, той идва. Идва насам! – Тя се отмества, а очите ù все още се стрелкат между нас двамата развеселено.
Започвам да планирам бягството си, но преди мозъкът ми да успее да инструктира краката ми да се помръднат, усещам Джеси зад себе си. Мога да го подуша.
– Радвам се да те видя отново, Кейт – провлича той. – Ава!
Оставам с гръб към него, защото знам прекалено добре, че ако се обърна, ще бъда въвлечена в голяма опасност, каквато е царство на Джеси Уорд – място, на което се налага да се боря, за да запазя разума си.
Очите на Кейт се стрелкат между нас и тя чака някой да каже нещо. Определено няма да съм аз.
– Джеси! – кимва тя към него. – Извинете ме! Трябва да си напудря носа. – Поставя празната си чаша на масата и излиза, а аз умствено я пращам по дяволите.
Той ме обикаля, за да застане пред мен.
– Изглеждаш зашеметяващо – прошепва.
– Каза, че няма да се налага да те виждам отново. – Предизвиквам го и не обръщам внимание на комплимента му.
– Не знаех, че ще бъдеш тук.
Поглеждам го уморено.
– Изпрати ми цветя.
– О, да, така направих. – Усмивка размърдва крайчетата на устните му.
Нямам време за игрите му.
– Моля да ме извиниш! – Опитвам се да мина покрай него, но той се раздвижва заедно с мен и блокира пътя ми.
– Надявах се да ме разведеш наоколо.
– Ще повикам Виктория. Тя с радост ще ти покаже всичко.
– Предпочитам теб.
– Няма да получиш чукане с обиколката – сопвам се.
Той се намръщва.
– Би ли внимавала с езика?
– Съжалявам – прошепвам възмутено. – Връщай седалката, когато караш колата ми!
Той се ухилва хлапашки и аз се вбесявам още повече, когато сърцето ми ускорява ритъм. Не трябва да му позволявам да види какъв ефект има върху мен.
– И остави музиката ми на мира!
– Съжалявам. – Очите му проблясват пакостливо. Толкова е секси! – Добре ли си? Изглеждаш малко разтреперана. – Той протяга ръка и леко прокарва пръст по голата ми ръка. – Нещо вълнува ли те?
Дръпвам се рязко.
– Абсолютно нищо. – Трябва да променя насоката на разговора. – Искаш ли да разгледаме?
– С удоволствие. – Той изглежда доволен от себе си.
Намусена го повеждам извън кухнята към обширното жилищно пространство.
– Дневната. – Махвам с ръка към помещението около нас. – Вече видя кухнята – казвам през рамо, докато вървя към терасата. – Гледка – поддържам отегчен тон и чувам как Джеси се смее леко зад мен.
Повеждам го отново през дневната към фитнес залата, без да кажа и дума, докато вървим през апартамента. Джеси стиска ръце и поздравява различни хора, докато вървим, но аз не спирам, за да му дам време да поговори с тях. Марширувам напред бързо с намерението да приключа възможно най-скоро. Проклето да е това място, затова че е толкова голямо.