– Излъгах, извинявай. Не мога да стоя далеч от теб, Ава.
– Вече каза, че съжаляваш, но отново си тук. Да очаквам ли цветя и утре? – Не крия сарказма си.
Палецът му спира и Джеси отпуска глава. Сега е засрамен. Но главата му се вдига, очите ни се срещат и погледът му попада на устните ми. Боже, никога няма да мога да спра това. Устните му се разтварят и бавно започват да се приближават към моите. Задържам дъха си, щом ме докосва съвсем леко. Тялото ми се предава, ръцете ми се вдигат и аз стисвам сакото му в юмруци. Той ръмжи одобрително, докато спуска длани към основата на гръбнака ми и придърпва тялото ми към своето. Устните ни се колебаят едни срещу други и дъхът ни се смесва. И двамата треперим неудържимо.
– Някога чувствала ли си се така? – шепти той и прокарва устни през бузата към ухото ми.
– Никога – отговарям честно. Задъханият ми глас е неразпознаваем.
Той стиска меката част на ухото ми между зъбите си и дръпва леко, като оставя плътта да се плъзне между тях.
– Готова ли си да спреш да се бориш вече? – шепти и проследява очертанията на ухото ми с върха на езика си, а после докосва леко с устни чувствителната част под него. Горещ поток нахлува между бедрата ми. Повече не мога да се боря с това.
– О, Боже! – казвам задъхано и устните му се връщат върху моите, за да ме накарат да замълча. Той ме целува нежно и аз приемам, а езиците ни започват да се преплитат опияняващо бавно. Това е толкова хубаво. Цялото ми тяло гори.
Той стене и освобождава устата ми.
– Това „да“ ли е? – приковава ме със зелените си очи.
– Да.
Кимва с глава и много леко целува носа ми, бузата, челото, а после се връща на устните ми.
– Трябва да те имам цялата, Ава. Кажи, че мога да те имам цялата!
Цялата? Какво има предвид? Ум? Душа? Не може да има това предвид, нали? Не, той иска цялото ми тяло и точно в момента съвестта ми ме предава напълно. Трябва да преодолея желанието си към този мъж. Той трябва да преодолее своето желание към мен.
– Вземи ме! – казвам тихо в устните му.
Ръмженето, което напуска устните му при думите ми, само засилва желанието ми. Без да откъсва устни от моите, той обвива с ръка кръста ми, а другата поставя на тила ми, като задълбочава целувката. След това ме повдига и ме пренася през стаята, докато гърбът ми не опира в стена. Езиците ни танцуват диво заедно, а ръцете ми се движат по гърба му, но искам по-близък контакт, затова хващам реверите на сакото му и започвам да го избутвам от раменете му. Той отстъпва назад само колкото да се измъкне от сакото. Хвърлям дрехата на пода, сграбчвам ризата му и го придърпвам към себе си. Цялата предишна битка на съвестта ми отдавна е забравена. Трябва да го имам.
Телата ни се сблъскват и той ме притиска към стената, поглъщайки устата ми.
– По дяволите, Ава! – задъхано казва той. – Подлудяваш ме. – Завърта ханша си и притиска възбудения си член към мен. От устните ми се изплъзва тих вик и аз стисвам косата му, като започвам да стена подканящо.
Положението вече не може да бъде овладяно. Тялото ми е преминало на автопилот, а копчето за спиране е изгубено някъде в страстта. Усещам дланите му върху предната част на бедрата си. Той хваща роклята ми и я вдига на талията ми с едно бързо дръпване. Хълбоците му се раздвижват отново и ме карат да хленча. Искам повече. Не знам как съм успявала да устоя на това изкушение. Той захапва долната ми устна, но ме пуска и отдръпва лице, за да ме гледа в очите, докато се притиска още веднъж към сърцевината ми. Отмятам глава назад с гърлен стон, осигурявайки му пълен достъп до шията ми. Той се възползва от това на мига и започва да ближе, смуче и целува нежната кожа. Готова съм да заплача от удоволствие, но изведнъж чувам гласове откъм коридора и реалността за миг се разбива около мен. Какво правя? Намирам се в основната спалня на панорамния апартамент с рокля около кръста и с Джеси, който целува шията ми. Долу се разхождат стотици гости. Някой може да влезе всеки момент. Някой ще влезе всеки момент.
– Джеси! – казвам задъхано, опитвайки се да привлека вниманието му. – Джеси, идват хора. Трябва да спреш – извивам се леко, от което възбуденият му член ме докосва точно в сърцевината и аз удрям глава в стената в опит да спра удоволствието, което ми причинява.
Той изстенва дълго и ниско.
– Няма да те пусна, не сега.
– Трябва да спрем.
– Не – ръмжи той.
Боже, някой може да влезе всеки момент.
– Ще го направим по-късно – опитвам се да го усмиря. Трябва да го избутам от себе си.
– Това ще ти остави прекалено много време да промениш решението си. – Той гризва шията ми.