– Няма да променя решението си. – Стискам брадичката му и вдигам лицето му до моето, нос до нос. Поглеждам право в зелените езера на очите му. – Няма да променя решението си.
Той се вглежда в очите ми и търси уверението, от което се нуждае, но аз не мога да съм по-непоколебима. Искам го. Да, може да имам време да оценя ситуацията, но точно сега съм сигурна, че ще довърша започнатото. Той просто е прекалено съблазнителен, за да устоя, а Бог ми е свидетел, че опитах.
Целува ме силно по устните и се отдръпва.
– Съжалявам, не мога да рискувам. – Вдига ме на ръце и тръгва към банята.
– Какво? Те ще искат да видят и банята. – Едва ли говори сериозно.
– Ще заключа вратата. Без крясъци! – Поглежда ме с леко самодоволна усмивка.
Шокирана съм, но се смея.
– Нямаш срам.
– Не. Членът ми ме боли от миналия петък. Най-после си в ръцете ми и си се вразумила. Няма да ходя никъде, нито пък ти.
Седма глава
Той изритва вратата зад себе си и ме оставя на мраморния плот между мивките, след което се връща и заключва банята. Роклята ми все още е усукана около кръста ми, краката и бикините ми са напълно изложени на показ.
Оглеждам просторното помещение, което ми е толкова познато. Очите ми спират на великанската вана от кремав мрамор, която доминира в центъра. Усмихвам се, щом си спомням какъв проблем беше да намеря кран, който да я вдигне, за да я вкараме през прозорците. Беше кошмар, но ваната изглежда поразително. Двойният душ на задната стена е направен от стъклени панели и бежови шуплести плочки, а плотът, върху който съм поставена, е от кремав италиански мрамор с две мивки и големи батерии водопади. Дебело, сложно гравирано огледало в златна рамка се простира по цялата дължина на съоръжението. Една лежанка е поставена под ъгъл към прозореца. Това наистина е олицетворение на лукса.
Ключалката щраква и ме измъква от възхищението към работата ми. Очите ми са привлечени към вратата, откъдето Джеси ме наблюдава внимателно. Той бавно започва да разкопчава ризата си, докато върви към мен. Очакването кара стомаха ми да се бунтува и бедрата ми се стягат. Този мъж е абсолютно зашеметяващ.
Разкопчал и последното копче, той застава пред мен с разтворена риза. Не мога да устоя и протягам ръка, за да прокарам пръст надолу през центъра на твърдата му загоряла гръд. Той проследява движението на ръката ми, поставя длани от двете страни на задника ми и се намества между бедрата ми. Когато поглежда отново към мен, устните му са извити в крайчетата и очите му блестят, а леките гънки в ъгълчетата им смекчават обичайната им напрегнатост.
– Вече не можеш да избягаш – дразни ме той.
– Не искам да бягам.
– Добре – казва, шепнейки, и привлича погледа ми към себе си.
Прокарвам пръста си обратно по гърдите и по шията му и се спирам на долната му устна. Той отваря уста и хапе игриво пръста ми. Усмихвам се и продължавам нагоре, като прокарвам ръка през косата му.
– Харесвам роклята ти. – Той спуска очи надолу.
Проследявам погледа му до надиплената материя на кръста ми.
– Благодаря.
– Малко е ограничаваща. – Той дръпва част от нея.
– Така е – съгласявам се. Очакването ме убива. „Разкъсай роклята!“
– Да я махнем ли? – Той повдига вежда, а ъгълчетата на устните му трепкат.
Усмихвам се.
– Ако искаш.
– Или може би да я оставим? – Усмивката завладява устните му и той вдига ръце.
Топя се върху плота.
Ръцете му бързо се връщат върху мен и се плъзгат зад гърба ми.
– Но пък от личен опит знам какво има под тази прекрасна рокля. – Той се пресяга и хваща ципа, дишайки в ухото ми. – И то я превъзхожда многократно – шепти той и дърпа ципа надолу бавно и мъчително. Дишам тежко на прага на отчаянието. – Мисля, че ще се отървем от нея. – Вдига ме от плота и ме поставя права, след което издърпва роклята от тялото ми, оставя я да падне на пода и я изритва настрани, без да окъсва очи от мен.
Мръщя му се.
– Харесвам тази рокля. – Не ми пука за нея. Той може да я разкъса и да избърше прозорците с нея, не ме интересува.
– Ще ти купя нова. – Свива рамене и ме поставя обратно на плота, като възстановява позицията си между бедрата ми. Притиска се към мен и сграбчва задника ми, за да ме придърпа по-близо. Двамата сме вплетени в едно. Той размърдва хълбоци и се взира в мен.
Туптенето в сърцевината ми граничи с болка и съм сериозно застрашена да се разпадна, ако продължи да ме измъчва така. Искам да му кажа да побърза, боря се да си възвърна контрола.
Той се пресяга, разкопчава сутиена ми, смъква презрамките от ръцете ми и го хвърля зад себе си. Облягам се назад на ръце и излагам гърдите си на показ. Впил поглед в очите ми, той вдига ръка и поставя длан на шията ми.