– Усещам как сърцето ти препуска – казва тихо. Плъзга дланта си надолу между гърдите ми и спира върху корема, като продължава да ме гледа, целият огнен и възхитителен. – Мисля, че ще те задържа.
Извивам гръб, изпъчвайки гърди напред и той се усмихва, а после се навежда, поема зърното ми дълбоко в устата си и засмуква силно. Когато вдига ръка, за да масажира другата ми гърда, аз стена и отпускам глава назад върху огледалото. Мили Боже! Този мъж е невероятен. Твърдият му като камък член се притиска между бедрата ми и ме кара да въртя хълбоци, за да облекча туптенето. Надавам дълъг, провлечен стон. Не знам какво да правя със себе си. Искам да попия удоволствието, защото е твърде хубаво, но желанието да го имам ме завладява, а напрежението в слабините ми ме довежда почти до точката на избухване. Сякаш прочел мислите ми, той плъзга ръка по вътрешната част на бедрото ми, намира края на бикините и един пръст пробива бариерата, като леко докосва върха на клитора ми.
– Мамка му! – извиквам, сграбчвам раменете му и забивам нокти в напрегнатите му мускули.
– Езикът, момиче! – Присмива се той, после залепва устни върху моите и потапя два пръста в мен.
Мускулите ми се стягат, докато той движи пръстите си навътре и навън. Възможно е буквално да умра от удоволствие. Усещам лавината на предстоящия оргазъм и знам, че ще се пръсна на парчета. Стискам раменете му, сякаш животът ми зависи от това и стена в устата му, докато той продължава покушението си върху мен.
„О, ето го!“
– Свърши! – заповядва той и прилага още натиск върху клитора ми.
Разпадам се в експлозия от звезди. Отмятам глава назад обезумяла. Крещя, но той хваща главата ми и я придърпва напред, за да запуши устата ми, така че успява да потисне края на вика ми. Разпадам се. Дишам тежко, треперя и се чувствам като мекотело, когато падам върху него, без никакви морални задръжки или срам от това, което прави с мен. Не съм на себе си от удоволствие.
Целувката му омеква и тласъците му се забавят, като постепенно ме успокояват. Устните му докосват нежно влажното ми сгорещено лице. Твърде хубаво е, просто твърде, твърде хубаво.
Усещам как забърсва заблуден кичур коса от лицето ми и отварям очи, за да срещна потъмнелия му доволен взор. Той целува леко устните ми и аз въздъхвам. Имам чувството, че натрупваното цял живот напрежение е било погасено просто така. Чувствам се отпусната и задоволена.
– По-добре ли е? – пита той и вади пръстите си от мен.
– Мммм... – мънкам. Нямам енергия да говоря.
Джеси прокарва пръсти по долната ми устна, навежда се към мен и ме наблюдава внимателно, докато проследява с език устните ми и облизва останките от оргазма ми. Очите му горят ярко, ние се взираме мълчаливо един в друг и ръцете ми инстинктивно се вдигат към лицето му, за да погладят прясно избръснатата кожа. Този мъж е красив, емоционален и страстен. И може да разбие сърцето ми.
Усмихва се леко и извръща глава, за да целуне дланта ми, след което отново впива очи в моите. Боже, загазила съм.
И двамата сме изтръгнати жестоко от наситеността на момента, когато дръжката на вратата се размърдва. Ахвам, но Джеси слага длан върху устата ми и ме гледа развеселено. Това смешно ли му се струва?
– Не чувам нищо – казва непознат глас, докато бравата се разтърсва. Очите ми се разширяват от ужас.
Той маха ръка и я заменя с устните си.
– Шшшт! – шепти в устата ми.
– Боже, чувствам се евтина – хленча, като се отдръпвам от устните му и отпускам глава на рамото му. Как ще изляза от това място, без да пламна и да изглеждам виновна заради сторения грях?
– Не си евтина. Ако говориш такива глупости, ще се наложи да ритам възхитителния ти задник из цялата ми баня.
Главата ми отскача от рамото му и аз се вглеждам в него объркано.
– Твоята баня?
– Да, моята баня – хили ми се самодоволно. – Ще ми се да спрат да пускат непознати в дома ми.
– Ти живееш тук? – объркана съм. Не може да живее тук. Никой не живее тук.
– Е, ще живея от утре. Кажи ми, целият този италиански боклук заслужава ли си скандално скъпия етикет с цената, който бяха закачили на това място? – Гледа ме очакващо.
– Италиански боклук? – пелтеча, напълно обидена. Той се смее и мисля, че съм в състояние да го цапна. – Не трябваше да купуваш мястото, ако не харесваш боклука, който е вътре – изстрелвам към него, напълно вбесена.
– Може да се отърва от боклука – извърта той.
Веждите ми подскачат в изражението „ти не каза това току-що, нали“. Месеци наред превивах гръб, за да събера целия този италиански боклук, а неблагодарната свиня просто ще се отърве от него? Никога не съм била толкова обидена или вбесена. Опитвам се да измъкна ръцете си от неговите, но той затяга хватката. Намръщвам му се.