– Защо? – питам, малко озадачена.
Той се отдръпва и започва да хапе леко долната си устна.
– Не мисля нормално, когато съм близо до теб. – Обува боксерките и панталоните си, а после се пресяга и взема кърпа от рафта. Готова съм да протестирам, но тогава си спомням, че е негова. Всичко тук е негово, освен мен. Е, не и според него, но това беше просто нещо подхвърлено преди оргазъм. Страстта може да те накара да кажеш някои странни неща. Не е мислил нормално, нали? Така ставаме двама.
Джеси пуска водата, намокря кърпата и се връща пред мен. Чувствам се изложена така, както седя тук напълно гола. Стискам крака, за да се скрия, внезапно почувствала се неудобно от голотата си. Но той ме поглежда, по красивото му лице преминава смутено изражение, докато се цупи, протяга ръка между краката ми и ги разтваря нежно.
– Така е по-добре – мърмори, вдига ръцете ми от скута ми и ги слага на раменете си. Поставя топлата мокра кърпа от вътрешната страна на бедрото ми и започва да бърше нагоре и надолу, почиствайки останките от себе си по мен. Действието е нежно и изключително интимно. Гледам очарована лицето му и забелязвам леката бръчка през челото му, докато е зает с процедурата по почистването.
Той поглежда към мен, а зелените му очи са нежни и в тях проблясват весели пламъчета.
– Искам да те хвърля под душа и да боготворя всеки сантиметър от теб, но това ще трябва да свърши работа. Поне засега. – Навежда се и ме целува. Не мисля, че някога ще ми омръзнат тези нежни целувки. Устните му са толкова меки и ароматът му е божествен. – Хайде, да те облечем! – Вдига ме от плота и ми помага да облека бельото и роклята, след което закопчава ципа. Цялото ми тяло се разтърсва, когато той поставя устни на тила ми, а топлата му мека уста кара косъмчетата на врата ми да настръхнат. Не мисля, че съм преодоляла желанието си към него. Изобщо. Това е лошо.
Вдигам бледосинята риза от пода и я изтърсвам, преди да му я подам.
– Наистина нямаше нужда да я съсипваш. – Той ми хвърля закачлива усмивка, надява ризата, закопчава копчетата и я напъхва в панталоните.
– Сакото ти ще пок-... – Внезапно си спомням как то беше хвърлено на пода в спалнята. – О! – прошепвам с ококорени очи.
– Да. О! – Той вдига вежда, докато закопчава колана, което ме кара да трепна, а него да се усмихне. – Добре, готова ли си да се върнем долу? – Той ми подава ръка и аз я поемам, без да се замисля. Мъжът е като магнит. – Бих казал, че крещя доста силно.
Зяпвам го, а той ме награждава с ослепителна усмивка. Поклащам глава и бързо поглеждам в огледалото. Пламтя. Устните ми са подути и розови, косата ми все още е вдигната, но отделни кичури се къдрят надолу отвсякъде и изглеждам смачкана. Трябват ми пет минути, за да се оправя.
– Съвършена си – уверява ме той, сякаш усетил как паниката се надига в мен.
Съвършена? Това не е думата, която бих използвала. Изглеждам сякаш току-що са ме чукали! Той ме дръпва към вратата, отключва я и излиза, лишен от всякаква предпазливост, докато аз съм по-внимателна. Виждам сакото му все още проснато на пода и той го вдига, когато минаваме.
Щом стигаме до извитото стълбище, внезапно осъзнавам, че ръката ми все още е в неговата и се опитвам да я измъкна, но той стиска малко по-силно и ми се намръщва. Мамка му! Трябва да ме пусне. Шефът и колегите ми са долу. Не мога да се перча пред тях, хваната за ръце с този странен мъж. Опитвам се отново да освободя ръката си, но той отказва да пусне.
– Джеси, пусни ме!
– Не – изстрелва той кратко и сбито, без дори да погледне към мен.
Спирам рязко по средата на стълбището и оглеждам стаята долу. Никой не гледа към нас, слава Богу, но няма да мине много време, преди някой да ни види. Джеси се обръща и поглежда към мен от две стъпала по-надолу.
– Джеси, не може да очакваш да се перча тук, държейки те за ръка. Не е честно. Моля те, пусни ме!
Той поглежда към сплетените ни ръце, отпуснати между телата ни.
– Няма да те пусна – прошепва той тихо. – Ако те пусна, може да забравиш какво е усещането. Може да размислиш.
Няма абсолютно никаква възможност да забравя какво е усещането за неговата плът върху моята, но не тази част от изявлението му ме разтревожи.
– Да размисля за какво? – питам, напълно озадачена.
– За мен – казва просто той.
Какво за него? Не съм решавала нищо, така че няма какво да размислям. Просто за известно време не бях на себе си от желания. Трябва да се съсредоточа и да го убедя да пусне ръката ми, преди някой да ни забележи, затова ще архивирам казаното, точно както архивирах другите странни коментари, които направи горе.
„По дяволите!“ Едва не падам по стълбите, когато виждам Сара да се носи по терасата и реалността се разбива около мен. Със сигурност щом я види, ще спре да се държи като такъв неразумен глупак. Тя се връща вътре. Не трябва да се бавя, затова присвивам очи към него и използвам груба сила, за да изтръгна ръката си от неговата, като едва не изкълчвам рамото си. Той ми се мръщи, но нямам време да се задържа достатъчно дълго, за да правя разбор на настроенията му. Слизам бързо по стълбите към широкото открито пространство на апартамента. Жената ясно показа, че не ме харесва и едва ли мога да я виня. Тя видя в мен заплаха и както се оказва, страхът ù беше оправдан.