Стигам основата на стълбището и виждам Том да тича през тълпата и да размахва ръце като обезумял.
– Ето те! Къде беше? Патрик те търси навсякъде. – Вечно мелодраматичен, Том стиска раменете ми и ме оглежда от горе до долу. Забелязал разчорлената ми коса, той се взира в мен подозрително. Усещам как бузите ми се сгорещяват.
– Показвах апартамента на господин Уорд – казвам доста неубедително, докато махвам с ръка през рамо някъде в посоката на Джеси. Знам, че е близо зад мен. Още усещам как се мръщи. И дори долавям миризмата му. Или може би миризмата му е пропила тялото ми. Имам чувството, че съм била маркирана... дори заклеймена като негова.
Все още с ръце върху раменете ми, Том поглежда покрай мен и ахва. Придърпва ме към себе си и долепва уста до ухото ми.
– Скъпа, кое е това божествено създание, което ръмжи към мен? – пита и ме подушва.
Измъквам се от ръцете му и се обръщам, за да видя как Джеси буквално убива с очи горкия ми колега. Извъртам очи, подразнена от жалкото му поведение. Том е най-гейският гей в Лондон. Не може да се чувства застрашен от него.
– Том, това е господин Уорд. Господин Уорд – Том. Мой колега. Също така гей – добавям последното малко саркастично. На Том не му пука. Не че не е скапано очевидно и без това.
Поглеждам към Том, който ми се усмихва широко, а след това отправя лъчезарна усмивка и към Джеси, който е спрял да ръмжи, но не изглежда по-малко вбесен. Том подскача към него, сграбчва раменете на Джеси и му дава въздушни целувки. Заглушавам смеха си, докато гледам как Джеси се опулва и раменете му се напрягат.
– За мен е истинско удоволствие – припява Том в лицето на Джеси, докато гали бицепсите му. – Кажете, тренирате ли?
Избухвам в смях и доста детински решавам да го оставя сам да се справя с възмутителното флиртуване на Том. Усещам как Джеси мята ками по мен, но не ми пука. Той е глупаво безразсъден.
Намирам Патрик в кухнята. Той ми махва да отида при него и ми подава чаша шампанско, когато приближавам.
– Ето я – обявява Патрик на един висок мъж, като слага ръка на раменете ми и ме придърпва към едрото си тяло. – Това момиче преобрази компанията ми. Толкова се гордея с теб, цветенце. Къде беше? – пита той. Очите му проблясват и бузите му са яркочервени – явен признак, че е прекалил с пиенето.
– Показвах апартамента – лъжа и се усмихвам мило, докато ме притиска към себе си.
– Тъкмо говорих за теб. Ушите ти сигурно са пламтели – казва Патрик. – Това е господин Ван дер Хаус, един от предприемачите на „Луссо“. Точно казвах, че ще бъдеш повече от щастлива да се включиш в новия им проект.
– Партньорът ми много ми е говорил за теб – казва Ван дер Хаус широко усмихнат. Той е много изискан – висок и светлорус с марков костюм, шит по поръчка, и скъпи обувки. Доста е красив... за мъж в средата на четиридесетте... Още един по-възрастен мъж. – Очаквам с нетърпение да работя с теб.
Изчервявам се.
– За мен ще бъде удоволствие, господин Ван дер Хаус. Какво сте намислили за следващия си проект? – питам нетърпеливо.
– Моля те, наричай ме Микаел! Сградата е почти завършена – усмивката му се разширява. – Спряхме се на традиционен скандинавски стил. Ние сме от Дания и се връщаме към корените си. – Лекият му акцент е наистина секси.
Традиционен скандинавски стил? Това определено ме паникьосва. Дали иска да каже, че ще обикалям ИКЕА? Не трябва ли да наемат някой скандинавец за тази цел?
– Изглежда вълнуващо – казвам и се обръщам да поставя чашата си на плота. Забелязвам Джеси със Сара в съседното помещение.
Боже! Той пробива дупки в мен, въпреки че Сара е точно там. Извъртам отново лице към мъжете до мен. Паниката по пламтящото ми лице сигурно е очевидна.
– Така мисля – съгласява се Микаел. – След като обсъдим изгодна цена с Патрик – той посочва с чашата към шефа ми, – ще можем да уточним подробностите. И тогава ще можеш да обмислиш някои идеи.
– Очаквам с нетърпение. – Размърдвам се, усетила очите на Джеси да прогарят гърба ми.
– Тя няма да те разочарова, Микаел – чурулика Патрик.