Продължаваме покрай още две затворени врати, преди той да ме въведе в една лятна стая – голямо, светло и зашеметяващо пищно място, което е разделено на индивидуални зони с дивани, големи фотьойли и маси. Френски прозорци обгръщат стаята и извеждат към облицовано с плочки патио и огромна морава. Мястото наистина предизвиква възхита и аз тихо ахвам, когато зървам стъклена сграда с плувен басейн. Изглежда невероятно. Потрепервам при мисълта колко може да струва нощувката тук. Сигурно е най-малко пет звезди, вероятно повече.
След като подминаваме лятната стая, отново тръгваме по някакъв коридор, докато голямото момче спира пред една дървена врата.
– Кабинетът на господин Уорд – избоботва той и чука на вратата изненадващо нежно, като се има предвид мамутския му размер.
– Управителят ли? – питам.
– Собственикът – отговаря той, отваря вратата и влиза вътре. – Заповядайте!
Поколебавам се на прага, докато гледам как големият крачи в стаята пред мен. Накрая притеснена влизам и оглеждам също толкова луксозната обстановка в кабинета на господин Уорд.
Втора глава
– Джеси, госпожица О’Ший от „Рококо Юниън“ – известява голямото момче.
– Чудесно. Благодаря, Джон!
Изтръгната съм от благоговението си и съм запратена право в състояние на тревога. Изправям гръб.
Не мога да го видя, скрит е от едрата фигура на мъжа, който ме въведе, но от този дрезгав, равен глас замръзвам на място. Определено не изглежда да принадлежи на пушещ пури, дебел, носещ дъждобран господар на имение.
Голямото момче или Джон, както вече знам, се дръпва настрани и за първи път зървам господин Джеси Уорд.
О, мили Боже! Сърцето ми се разбива в гръдния кош и нервното ми дишане се учестява до опасни нива. Внезапно се чувствам замаяна, а устата ми пренебрегва инструкциите на мозъка да каже нещо. Просто стоя там и зяпам този мъж, докато той се взира в мен. Дрезгавият му глас ме е заковал на място, но видът му... видът му просто ме е превърнал в неотзивчива трепереща развалина.
Той се надига от стола си и погледът ми пътува с него. Много е висок. Носи бяла риза с небрежно навити ръкави и черна вратовръзка, която е разхлабена и виси върху широките му гърди.
Мъжът обикаля масивното бюро и се насочва към мен. Едва тогава усещам пълното му въздействие върху сетивата ми. Преглъщам. Той е толкова съвършен, че направо изпитвам болка. Тъмнорусата му коса изглежда така, сякаш е правил опит да ù докара нещо подобно на стил, но се е отказал. Очите му са тъмнозелени и блестящи, въпреки че погледът му е твърде напрегнат, а наболата брада, покриваща брадичката му, изобщо не скрива красивите черти под нея. Има лек тен и просто... О, Боже, той е невероятен. Господар на имението ли?
– Госпожице О’Ший! – Протяга ръката си към мен, но аз не мога да повдигна моята, за да я поеме. Той е красив.
Когато не подавам ръка, той се пресяга и ме хваща за раменете, после бавно се навежда, за да ме целуне и устните му леко докосват пламналите ми бузи. Цялата се напрягам. Чувам как сърцето ми бие в ушите и въпреки че целувката е нещо напълно неуместно за бизнес среща, не правя нищо, за да го спра. Аз съм напълно смаяна.
– За мен е удоволствие – прошепва той в ухото ми, което само ме кара да изстена леко. Сигурно е усетил напрежението ми – а това не е трудно, тъй като съм вкочанена, – защото отпуска захвата си и свежда лице до нивото на моето, като ме поглежда право в очите. – Добре ли сте? – пита той, а едната страна на устата му се извива в подобие на усмивка. Забелязвам бръчка на челото му.
Изтръгвам се от нелепата си вцепененост, внезапно осъзнала, че все още не съм казала нищо. Дали е забелязал реакцията ми към него? Ами голямото момче? Поглеждам и виждам, че големият стои неподвижен, а очилата му все още са на мястото си, но аз знам, че очите му са впити в мен. Изтръгвам се от това състояние и отстъпвам назад, далеч от Уорд и могъщото му влияние. Ръцете му се отпускат встрани от тялото.
– Здравейте! – кашлям, за да прочистя гърлото си. – Ава. Името ми е Ава. – Предлагам му ръка. Той не бърза да я приеме, сякаш не е сигурен дали е безопасно, но го прави... накрая.
Ръката му е студена, влажна и леко несигурна, когато стиска здраво моята. Между нас пращят искри. Любопитно изражение минава по зашеметяващото му лице, когато и двамата отдръпваме ръцете си шокирани.