Микаел се усмихва.
– Знам, че няма. Ти си изключително талантлива млада дама, Ава. И имаш невероятно въображение. Сега моля за извинение. – Той разтърсва ръката на Патрик, а после и моята. – Ще държим връзка – казва, като задържа ръката ми малко по-дълго от необходимото, след което я пуска и се отдалечава.
Все още съм сгушена плътно в Патрик, когато Виктория приближава и се обляга на плота намусена.
– Краката ме болят убийствено – възкликва тя.
Двамата с Патрик поглеждаме в унисон към нейните петнайсетсантиметрови платформи с леопардови щампи и червени кантове. Невъзможни са.
Патрик поглежда към мен, поклаща глава, след което ме пуска и обявява, че си тръгва.
– Айрин ще ме чака долу. Направих много снимки. – Той размахва фотоапарата си към мен. – Ще се видим в понеделник сутрин. – Целува и двете ни. – И двете работихте здраво тази вечер. Браво! – Той измъква едрото си тяло от кухнята с леко залитане.
„Работили сме здраво?“ – присвивам се.
– О, едва не забравих. – Виктория откъсва погледа ми от олюляващото се тяло на Патрик. – Кейт ме помоли да ти предам, че не може да те чака повече. Каза, че се надява да си се забавлявала и че ще те види у дома.
Надява се да съм се забавлявала? Тъпа гъска!
– Благодаря, Виктория. Слушай, мисля, че приключихме тук. – Взимам още една чаша шампанско от минаващия сервитьор. Не мога да шофирам, така че мога да се възползвам от случа и да пийна. И проклятие, нужно ми е. – Отивам си. Ти може да си тръгнеш, когато решиш! Ще се видим в понеделник. – Целувам я по бузата.
– Ще остана с Том за малко. Той иска да отидем в „Руут Сиксти“ на танци. – Тя разклаща задник.
– Подготви се за късно прибиране! – предупреждавам я. Щом Том се качи на дансинга, ще е нужен булдозер, за да го очегърта от там.
– Не! Казах му, че не мога да остана до късно. Имам много работа утре. И едва вървя на тези глупави обувки.
– Късмет тогава! Кажи довиждане на Том от мен!
– Ще му кажа, когато го намеря. – Тя тръгва, куцайки на нелепите си обувки, и ме оставя да изпия шампанското си.
Оглеждам се, но не виждам Джеси и Сара. Облекчена съм. Не мисля, че бих могла да я погледна в очите. Трябва да се прибера у дома и да си сритам задника сама, за това че съм толкова слаба и лесна.
Стигам до асансьора и набирам кода. Новият собственик ще го смени утре. Изсмивам се кратко при мисълта. Разбира се, Джеси Уорд е новият собственик. Беше адски ден и вече усещам как очакваната вина се стоварва върху мен. О, каква глупава и отчаяна жена съм!
– Тръгваш си толкова рано?
Раменете ми се изправят и трепвам от студения враждебен глас. Оправям изражението си и се обръщам към Сара.
– Беше дълъг и уморителен ден.
Тя отпива от шампанското си, докато ме гледа подозрително.
– Ти си голяма изненада – мърка тя.
Наистина не знам какво да кажа.
– Благодаря – промърморвам и се обръщам към асансьора, когато вратата му се отваря.
– Не беше комплимент.
– Не съм и помислила, че е – отвръщам, без да поглеждам към нея.
– Знаеш, че Джеси притежава това място, нали?
Искам да я питам дали и тя ще живее тук, но разбира се, не питам.
– Той ми спомена – казвам небрежно, влизам в асансьора и набирам кода. – Беше ми приятно да ви видя.
Вратата се затваря и аз се отпускам на огледалната стена.
Мамка му!
Осма глава
Събирам нещата си от спа центъра, отивам на доковете и сядам на една пейка. Блъсканицата е в разгара си, хората идват и си отиват и всички изглеждат щастливи и доволни. От сложно украсени стълбове за улични лампи висят кошници с цветя, а цветовете им се разливат надолу по кованото желязо. Светлините от сградата примигват, блестят през доковете и танцуват по къдрещите се вълни.
Въздъхвам и затварям очи, заслушана как водата леко плиска лодките. Звукът е ритмичен и успокояващ, но не мисля, че нещо може да ме накара да се чувствам по-добре в момента. Вадя телефона от чантата и звъня на Кейт. Оставям съобщение, когато тя не вдига.
– Кейт, аз съм. – Знам, че звуча отчаяно, но не мога да се преструвам на жизнерадостна, когато наистина не се чувствам така. Пъшкам. – О, Кейт... Провалих се величествено. Ще се прибера скоро. – Отпускам глава на облегалката на пейката и гледам нагоре към нощното небе. Къде ми беше умът?
Телефонът подскача в ръката ми и вдигам, без да погледна екрана, като мисля, че е Кейт.
– Здрасти!
– Къде си? – той говори тихо.
Не знам дали сърцето ми потъва в петите, защото не е Кейт, или защото е Джеси. Твърдо вярвам в кармата, което значи, че съм загазила много.
– У дома съм – лъжа отново. Идва ми естествено напоследък. Въртя кичур от косата си – сигурен признак за пинокиевското ми поведение.